Решение № 6464 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на У. А. Д., гражданин на Сирия с [ЛНЧ], против Решение 2476 от 17.06.2024 г., постановено по адм. дело 458 по описа на Административния съд Хасково за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84 и сл. от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на У. А. Д. против Решение 5881 от 28.04.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на чуждия гражданин, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че нито административният орган, нито съдът са отчели релевантни за правилното решаване на спора обстоятелства, а именно че за него съществува реална опасност от преследване от сирийските власти, ако бъде върнат в държавата му по произход, доколкото не е изпълнил задължението си за военна служба в сирийската армия по силата на обявена мобилизация. Подчертава, че турските власти не са му издавали т.нар. кимлик , което приравнява на неустановен статут на временна закрила съгласно законодателството на Република Турция като бежанец от Сирия, преминал нелегално на територията на Турция. Изразява становище, че, в конкретния случай, Турция не се явява трета сигурна държава по смисъла на пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. По изложените съображения иска отмяната на атакувания съдебен акт, както и на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Ответникът Председателят на ДАБ, със седалище и адрес на управление в София, [улица], не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и обсъди посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд Хасково е образувано по жалба на У. (собствено име) А. (бащино име) Д. (фамилно име) против Решение 5881 от 28.04.2024 г. на Председателя на ДАБ при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил следното от фактическа страна: На 13.07.2022 г. У. Д. подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, рег. УП-21978 от същата дата (л. 130 от първоинстанционното дело). Кандидатът е регистриран като сирийски гражданин от мъжки пол, роден в гр. Хомс, Сирия през 1986 г., етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], с начално образование, женен, професия: строител регистрационен лист на л. 125, пак там. На 01.08.2022 г. с лицето е проведено интервю, отразено в Протокол, рег. УП-21978/01.08.2022 г. (от л. 101 до л. 105, пак там). С Решение 14075/19.09.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ (л. 91-92, пак там), на основание чл. 77, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е прекратено производството по предоставяне на международна закрила на Д. с мотиви, че същият е в неизвестност от 08.08.2022 г. и не е постъпило искане да пребивава на друг адрес, различен от Регистрационно-приемателен център Харманли, нито информация за обективните причини, които са му попречили да уведоми ДАБ за промяната на адреса му. На 26.02.2024 г. У. Д. е поискал възобновяване на производството по разглеждане на молбата му за предоставяне на закрила на основание чл. 77, ал. 3 ЗУБ л. 80, пак там. С Докладна записка, рег. УП-21978/27.02.2024 г. до директора на Регистрационно-приемателен център Харманли (л. 54-55, пак там), младши експерт Н. П. предложила да бъде извършена поредна регистрация на чуждия гражданин, доколкото са изминали повече от 9 месеца от прекратяването на административното производство по предоставяне на международна закрила, решението за което е влязло в сила. Извършена е повторна регистрация на Д. регистрационен лист от 27.02.2024 г. на л. 77 от първоинстанционното дело. На 27.02.2024 г. от ДАБ до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е изпратено писмо (л. 53, пак там) за предоставяне на становище по молбата на Д. за предоставяне на закрила. В отговор, с писмо, рег. изх. М-6373/28.03.2024 г. компетентната дирекция в ДАНС уведомила, че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на чужденеца, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. На 06.03.2024 г. с лицето е проведено интервю, отразено в Протокол, рег. УП-21978 от същата дата (л. 48-51, пак там). На 28.04.2024 г. Председателят на ДАБ издал оспореното пред първата инстанция Решение 5881 (л. 11-17, пак там), връчено на Д. на 15.05.2024 г. При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал извод, че жалбата срещу решението на председателя на ДАБ е неоснователна. Мотивирал се е, че оспореното решение е издадено от компетентен по смисъла на ЗУБ административен орган, в установената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на индивидуален административен акт, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на чужденеца. Приел е, че спорният акт съответства на материалния закон. Счел е, че от доказателствата по делото не се установява на У. Д. да са нарушени основни права в държавата му по произход или спрямо него да е осъществена съвкупност от действия, водещи до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Посочил е, че молителят не е бил политически ангажиран, не е арестуван и не е осъждан. Посочил е, че кандидатът не е заявил да е преследван поради националността си, етническата и религиозната си принадлежност или принадлежността си към определена социална група. Посочил е също така, че липсват данни за настъпили след напускането на държавата му по произход събития или за извършена от него дейност след отпътуването му, която е продължение на убежденията или ориентацията му, изразявани в Сирия и които събития или дейност могат да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Отчел е, че преди да влезе нелегално на българска територия, лицето е живяло в Турция от 2021 г., където семейството му пребивава от 2019 г. Съобразил е данните по делото, че Д. е имал работа в Турция, като дори след депортирането му от България в Турция, властите на последната не са го върнали в Сирия. Преценил е, че напускането на Сирия заради войната, а впоследствие и доброволното напускане на Турция са обусловени от причини от личен характер, но не и от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Счел е за недоказани твърденията на лицето, че е бил застрашен от преследване от сирийските власти, заради отказа му да получи повиквателни за мобилизация. Формирал е извод, че спрямо лицето не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място съдът е обсъдил, дали оспореният акт е законосъобразен в частта му относно отказа на компетентния орган да бъде предоставен хуманитарен статут на Д.. Приел е, че по делото е останало недоказано спрямо чужденеца да съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, от т. 1 до т. 2 ЗУБ. Относно наличието в случая на тежки заплахи срещу живота и личността на Д. поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт е преценил, че към датата на постановяване на административния акт е налице вътрешен въоръжен конфликт в Сирия, като не съществува такава част от страната, в която лицето да може сигурно и законно да пътува, да получи достъп и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Счел е обаче че той може да се ползва от закрилата на друга държава Турция, за която, отчитайки данните от справката, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, се е обосновал, че отговаря на критериите на трета сигурна държава по пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Подчертал е, че молителят не е депортиран от Турция в Сирия след връщането му от българска страна, нито по преписката се съдържат/сочат доказателства, че това може да се случи при евентуално ново връщане. Посочил е, че всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане в държавата им по произход против волята им. Съобразил е данните от административната преписка, че Д. сам е изразил волята си да напусне територията на Турция, като трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ, за да отиде в Германия. Изложил е доводи, че заради въоръжения конфликт в Сирия, животът или свободата на чуждия гражданин са застрашени и той не може да се завърне там, но че същият може да се завърне безпроблемно в Турция. Формирал е извод, че цялостното поведение на сирийския гражданин от първата му молба за предоставяне на международна закрила през юли 2022 г. сочи на нежелание от негова страна да му бъде предоставена такава в Република България. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото не страда от пороците, наведени от касационния жалбоподател. При подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал обосновани решаващи изводи за неоснователност на жалбата на Д. против Решение 5881 от 28.04.2024 г. на Председателя на ДАБ. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя оплакването на чуждия гражданин, че решаващият съд не е отчел относими за правилното решаване на спора обстоятелства, а именно че за него съществува реална опасност от преследване от сирийските власти, ако бъде върнат в държавата му по произход, доколкото не е изпълнил задължението си за военна служба в сирийската армия по силата на обявена мобилизация. Напротив, при проверката за законосъобразност на спорния индивидуален административен акт, съдът е извършил подробен анализ на бежанската история на лицето, на представените по делото доказателства и на ситуацията на сигурност в държавата му по произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Видно от представената по делото административна преписка, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване в държавата му по произход. При проведеното с него интервю лицето не твърди спрямо него да е упражнявано насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване заради своя етнос, религия, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Сочи, че не е членувал в политически партии или организации, не е заплашван, задържан и/или осъждан и срещу него няма образувани съдебни дела. Като причини да напусне Сирия посочва (л. 50 от първоинстанционното дело), че е бил търсен за мобилизацията в армията и заради войната и тежкото положение в резултат на нея . Уточнява, че е отбил военната си служба в периода 2006 г. 2008 г. в Дамаск и Ракка, но че от армията са изпратили в местното полицейско управление повиквателни за мобилизацията му през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Заявява, че не е отишъл до полицейското управление през трите години да си ги получи, след който период никой не го е търсил за казармата . При това положение и след като в периода от 2011 г. (годината на първата повиквателна) до 2019 г. (годината на нелегално влизане в Турция) е живял необезпокоявано в Сирия и спрямо него не са предприемани действия от сирийските власти по наказателно преследване, съответно не са му налагани наказания, че е отказал да получи повиквателните за мобилизация, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че изложените от Д. субективни опасения от преследване нямат характер на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилен и обоснован на доказателствата на делото е изводът на съда, че макар въоръженият конфликт и общата обстановка в Сирия да са станали причина Д. да напусне тази страна, Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ, където чужденецът е пребивавал в периода от 2021 г. до юни 2022 г., когато е влязъл нелегално в Република България, както и след август 2022 г. (когато е върнат на турска територия от българска страна ) до новото му нелегално влизане на територията на Република България през декември 2023 г. Същият, след нелегалното му преминаване от Сирия в Турция, е работил в гр. Антеп, а семейството му пребивава там от 2019 г. и има издадени кимлици. В турската държава се е родило и едно от децата на жалбоподателя. През целия период, докато е бил на турска територия, официалните власти не са принуждавали Д. или семейството му да се завръщат в Сирия. Напротив, безспорно установено е, че дори след връщането му в Турция от българска страна през лятото на 2022 г., турските власти не са го депортирали в Сирия. Лицето не сочи, докато е живял и работил в Турция, да се е опасявал за живота или свободата си. Съвкупността от посочените обстоятелства води до извод, че кандидатът за статут има връзка с Турция като трета сигурна държава, тъй като семейството му легално пребивава там, както и че той ще бъде приет на територията й, тъй като вече веднъж я е напускал и безпроблемно се е върнал в Турция и е пребивавал там. Поради това няма основание да се счита, че той не би бил допуснат обратно на територията на Турция. Направените възражения от страна на чужденеца, че има риск, ако бъде върнат в Турция, да бъде депортиран в Сирия, са абстрактни, а и се опровергават от фактите, съобщени от самия чужденец. По време на интервюто, проведено на 06 март 2024г. с интервюиращ орган на ДАБ, чужденецът е съобщил, че след депортирането му от България в Турция, той е работил, за да изкара пари отново да влезе в България, не е съобщил по това време турските власти да са искали да го върнат в Сирия. В същото интервю, чужденецът е съобщил, че семейството му не е имало проблем с властите в Турция. Не се подкрепя от доказателствата по административната преписка Справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, вх. ЦУ-1082 от 10.04.2024 г. (л. 27-46 от първоинстанционното дело) касационното оплакване на Д., че след като турските власти не са му издали кимлик, Турция не се явява трета сигурна държава по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Съгласно посочената справка, със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната е приела всеобхватна и вдъхновена от Европейския съюз специална правна рамка за предоставяне на убежище, в която са утвърдени задълженията на турските власти към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Спрямо бежанците от Сирия, Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него, право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. От началото на 2016 г., сирийците, търсещи закрила в Турция, трябва да бъдат предварително регистрирани от турските власти преди да могат да се регистрират, като имащи право на и получаващи временна закрила. В справката е посочено, че всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане в Сирия. С оглед така посочените данни в справката относно турското законодателство и регламентираната в нето защита на правата на бежанците в Турция и при съобразяване на бежанската история на Д. и по-конкретно, че е пребивавал безпроблемно на турска територия в продължение на общ период от над две години, може да се заключи, че за чужденеца не съществува опасност от връщането му в Турция. В тази връзка, следва да се посочи, че чужденецът не е посочил нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне при семейството си в Турция. Споделеното от него в хода на интервюто (л. 49, пак там), че е напуснал Турция, защото животът е тежък и плащат малко пари, а целта ми беше да отида в Германия не е основание за получаване на международна закрила в Република България. Предвид изложеното, обоснован е формираният от административния орган и първоинстанционния съд извод, че, в случая, са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на повече от две години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Извън съмнение остава обстоятелството, че Д. е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й. Като е преценил Решение 5881/28.04.2024 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, решаващият състав на Административния съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: