Решение № 777 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5232/2014 г.

Решение № 777 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5232/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Валентин Петков Найденов е подал касационна жалба срещу решението от 20.02.2014 г. по адм. дело № 561/2013 г. по описа на Административния съд - Враца, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Община Враца искове общо за сумата 30 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени материални и морални вреди и пропуснати ползи от заповед № 953/26.08.2011 г. на кмета на община Враца, отменена като незаконосъобразна с решение № 1/17.02.2012 г. по адм. дело № 576/2011 г. по описа на Административния съд - Враца. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Община Враца е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Валентин Петков Найденов притежава 2846/3250 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ-217, кв. 27 по плана на село Паволче, община Враца, както от първия и втория етаж на построената в мястото жилищна сграда. Със заповед № 953/26.08.2011 г. на кмета на община Враца Валентин Найденов бил задължен да премахне изградените от него в имота второстепенни постройки. Заповедта била оспорена пред съда от засегнатото лице. С решение от 17.02.2012 г. по адм. дело № 576/2011 г. по описа на Административния съд - Враца заповедта била отменена като незаконосъобразна и не била изпълнена. За установяване на твърденията за неимуществени вреди, свързани с влошаване на здравословното му състояние, причинени като следствие от отменения административен акт, ищецът представил рецептурна книжка на хронично болен и медицинско направление. Във връзка с твърденията за понесени от него имуществени вреди, съдът изслушал свидетелски показания. Според показанията на свидетеля Пеев, той продал на ищеца на 10.08.2011 г. компютър с принтер и му подарил монитор. Свидетелят заявил, че ищецът е купил компютъра, за да има връзка с външния свят и занимание през свободното време. Преди една-две години той заварил ищеца и съпругата му без запалена печка, донесъл им дърва и им помогнал да я запалят. От правна страна съдът приел, че твърденията на ищеца за неимуществени вреди, изразяващи се в стресови ситуации и влошаване на здравето му, както и за имуществени вреди, свързани с тегленето на кредит за 800 лева и закупуването на компютър за 450 лева, настъпили във връзка с издаването на отменения административен акт, не са доказани. Твърдението, че компютърът е бил закупен с намерение да се ползва за подготовка на защитата на ищеца било опровергано от показанията на разпитания свидетел. Отделно от това, твърдяните вреди не можели да се разглеждат като пряка и непосредствена последица на заповедта за премахване на незаконни строежи, издадена от кмета на община Враца. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените от Валентин Найденов искове срещу Община Враца и го осъдил да заплати на ответната страна разноски в размер на 2000 лева. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Решението в тази част не може да се възприеме като неправилно съобразно доводите на жалбоподателя за пристрастност на съдията, който го е постановил. На съдията не е правен отвод, а и изтъкнатите в касационната жалба обстоятелства не обуславят наличието на някое от основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК за отвеждането му от разглеждането на делото. Несъстоятелни са и доводите на касационния жалбоподател, че заповед № 953/26.08.2011 г. на кмета на община Враца е следвало да се обяви за нищожна вместо да се отменя като незаконосъобразна. Тези доводи имат отношение към вече приключилото самостоятелно съдебно производство, в което заповедта е била оспорена и отменена. Подновяването на спора относно валидността на административния акт в рамките на исковото производство е недопустимо поради формираната с решението от 17.02.2012 г. по адм. дело № 576/2011 г. по описа на Административния съд - Враца сила на присъдено нещо. Затова не може да се счете, че административният съд е засегнал процесуални права на ищеца, като е отделил оспорването на заповедта с искане за обявяването й за нищожна в друго производство, което подлежи на прекратяване по посочените съображения. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест първоинстационният съд е достигнал до извода, че ищецът не е доказал твърденията си за вреди, които е понесъл като следствие от отменения административен акт. Не са ангажирани доказателства за причинени в резултат на издадената заповед стресови състояния. Що се отнася до здравословното състояние на ищеца, не е установена пряка и непосредствена причинна връзка между заповедта на кмета на община Враца и развитието на хроничното му заболяване. Не е имало и необходимост да купува компютър, за да подготви защитата си, от което следва, че разходите, които е направил, не могат да се характеризират като вреда, причинена от административното разпореждане на кмета на община Враца. По делото няма данни, че отмяната на заповедта е била постигната от ищеца благодарение на придобитите от него с помощта на компютъра правни знания. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът, пред който се оспорва административен акт, е длъжен служебно да извърши пълна проверка за неговата законосъобразност, без оглед на направените от жалбоподателя оплаквания, така че и лице, което няма правно образование, да може да реализира правото си на защита. При отсъствието на предвидените в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Община Враца, съдът е спазил материалния закон, като е отхвърлил предявените искове. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта за присъдените разноски. Административният съд не е съобразил, че не са изпълнени всички изисквания за присъждането на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. В представения в първата инстанция договор за правна защита и съдействие от 24.10.2013 г., сключен между Община Враца и адвокат Цветомир Николаев Стоев, е отбелязано, че възнаграждението е преведено по посочената в договора сметка. Не е представен обаче документ, удостоверяващ извършения превод, поради което не може да се приеме, че разноските са направени. В този смисъл е приетото по точка 1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК. Решението в тази част следва да се отмени, като разноските следва да останат в тежест на страната, която ги е направила. Поради липсата на доказателства за действително извършен разход, не следва да се присъждат и разноските на ответника за касационната инстанция в размер на 3100 лева за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. В договора за правна защита и съдействие от 27.03.2013 г., сключен между Община Враца и адвокат Цветомир Стоев, е записано, че сумата 3100 лева е преведена по сметката на адвоката. Пред съда е посочено извлечение от 2.04.2014 г. на "ДСК - Директ" за движението по разплащателна сметка на Община Враца, според което има нареждане за сумата 3100 лева "за защита пред Върховния административен съд". Извлечението обаче е копие, а и от него не се установява кой е получателят на сумата, а също и сметката, за която се отнася нареждането. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд