Решение № 11028 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 77/2011 г.

Решение № 11028 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 77/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослав Стоянов Магриотов, управител на "ИТРОНИ" ООД гр. Плевен, срещу Решение № 476 от 25.11.2010 г., постановено по адм. дело № 827/2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата обстоятелствено са наведени касационни оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон досежно: нарушения на процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване на съобщения и книжа на ревизираното лице, нередовно връчване на РД и РА, довело до неправилно приложение на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК, изпълнение на изискванията на ЗДДС за доказаност на реални доставки и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в превратно тълкуване на доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново, чрез юрк. Красимира Стефанова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на ОСМО отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от "Итрони " ООД гр. Плевен, предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на Ревизионен акт 150900146/20.08.2009 г., поправен с РА за поправка № П-150900146/14.10.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Плевен, потвърден с Решение № 464/19.10.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК за данъчни периоди от м. 01.03.2008 г. до 10.11.2008 г. са определени задължения за внасяне на ДДС в размер на 386 102,26 лева и лихви в размер на 50 257,20 лева. Процесната ревизия е проведена по особения ред, поради наличие на основанията посочени в чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК, тъй като ревизираното лице след като е било уведомено по надлежния ред не е представило документи и доказателства за определяне на облагаемата му основа по зддс, както и същото не е намерено на адреса на управление. За перода 01.03.2008 г. до 30.10.2008 г. дължимия данък е определен по общия ред, след като приходния орган е отказал данъчен кредит по декларираните от лицето доставки на "Булиев Авто" ЕООД и "Дзинимус" ООД, в резултат на което е коригирал декларираните данъчни резултати за посочените месеци, като е кредитирал изцяло и не е коригирал декларирания от дружеството като дължим и начислен ДДС в дневниците му за продажби за посочените периоди. За данъчен период 01.11.2008 г. до 10.11.2008 г. органът по приходите е определил облагаемата основа по ЗДДС като сбор от декларираните от лицето извършени облагаеми доставки и определената от приходния орган стойност на наличните активи към датата на дерегистрация но дружеството по ЗДДС. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че оспорения РА е валиден административен акт, издаден от компетентен орган след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушения на процедурата по чл. 31 от ДОПК за връчване на съобщения и книжа на ревизираното дружество, както и възраженията за нередовно връчване на РД и РА, тъй като са били налице условията на чл. 122 от ДОПК. Отхвърлил е като неоснователни твърденията на РЛ за липса на реално осъществявана търговска дейност и доставки по смисъла на ЗДДС, доколкото е е приел, че тези твърдения се опровергават от писмените доказателства по делото. Приел е за неоснователни и твърденията на РЛ, че СД по ЗДДС и Дневниците за покупки и продажби са подадени от лице без представителна власт, доколкото е налице нотариално заверено пълномощно № 72/008.01.2004 г., неоспорено от жалбоподателя и оттеглено от него като законен представител на дружеството пред приходната администрация с писмено заявление от 20.08.2009 г., когато е издаден и РА. Във връзка с това съдът е съобразил, че съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения § 2 от ДОПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици. От страна на жалбоподателя не са ангажирани необходимия обем доказателства, които да оборват направените констатации с ревизионния акт. Изводите на първоинстанционния съд са постановени при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право и изцяло се споделят от настоящата инстанция при извършената служебно проверка за съответствие на решението с материалния закон. Оплакването е неоснователно: Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния ( в частност ревизионен) акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Съдът правилно е посочил в мотивите на решението си, че в хода на съдебното обжалване на РА "Итрони" ООД не е предприел никакви действия по опровергаване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, които обосновават определянето на данъчни задължения по особения ред. Правилно е преценил, че изготвената от приходната администрация документи са редовно връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и следователно ревизираното дружество е било уведомено по предвидения в ДОПК процесуален ред за ревизионното производство, като са му изискани всички посочени във връчените ИПДПОЗЛ документи, релевантни за определяне на данъчните му задължения. Въпреки предприетите действия, от страна на "Итрони"ООд не са представени никакви документи и доказателства, вследствие на което е обоснован и изводът за липса и непредставена счетоводна отчетност съгласно ЗСч, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 6 от ДОПК. Предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК данъчната основа по ЗДДС за д. п. 01.03.2008 г. - 10.11.2008 г./ на която дата дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС от страна на администрацията с Акт № 15099080002669/23.10.2008 г. за прекратяване регистрацията по ЗДДС, поради наличие на основанията по чл. 176, т. 4 от ЗДДС е определена по реда на чл. 122, ал. 2 при спазване на разпоредбата на чл. 124 от ДОПК. Вследствие на неправомерното поведение на РЛ, което не е представило изисканите счетоводни документи, в т. ч. копия от фактури за извършени продажби и съпътстващите ги документи, органът по приходите е предприел действия по определяне на данъчната основа на лицето въз основа на документите, събрани от органа по приходите, като данъчната основа за облагане по ЗДДС на извършените облагаеми доставки е определена въз основа на дневниците за продажби на "Итрони" ООД. Установено е, че същите са заведени съгласно изискванията на чл. 104 от ЗДДС и копия от тях ежемесечно са подавани заедно със справка- декларация, включително и на магнитен носител в съответната ТД. По отношение на доставките по които РЛ е получател ревизиращите са констатирали, че само дневника за покупките не е достатъчен за да бъдат изпълнени комулативните предпоставки за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл. 69 от ЗДДС. Не са представени първични счетоводни документи- данъчни фактури за покупки, с които се документира за първи път извършена стопанска операция, поради и което не е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При извършената насрещна проверка на основния доставчик на жалбоподателя "Булиев авто" ЕООД не е установена реалност на доставките. Органа по приходите не е признал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 11969,68 лв. по МД за внос от "Дзинимус" СДС след получения отговор от Агенция"Митници", че няма данни за осъществен внос от "Итрони" ООД за ревизирания период. С оглед гореизложеното е отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички доставки, които РЛ е декларирало в дневниците си за покупки. По отношение на определената данъчна основа за последния данъчен период 01.11.2008 г. -10.11.2008 г. последната е определена като сбор от декларираните доставки за този период и определената от приходния орган основа за налчните активи към дата на дерегистрацията общо в размер на 633 470,00 лева, поради и което правилно на осн. чл. 111 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 126 694 лева. доколкото не са оспорени и опровергани от жалбоподателя правилно съдът ги е кредитирал изцяло. Съдът правилно не е кредитирал и твърденията на жалбоподателя, че оспорените СД по ЗДДС на "Итрони" ООД не отразяват реално осъществени доставки, доколкото представляващия дружеството не се е възползвал от разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС за подаване на коригиращи СД по ЗДДС, нито пък е анулирал фактурите, за които твърди, че не отразяват реално осъществени доставки на стоки. Неоснователни са и твърденията му за липса на представителна власт на Милен Антов, като пълномощник на дружеството. Налице е валидно нотариално заверено пълномощно от нотариус Диана Иванова № 72/08.01.2004 г., с което Милен Антов е надлежно упълномощен да представлява дружеството. Този документ не е бил оспорен от жалбоподателя, поради и което е кредитиран от първостепенния съд. Следва да се отбележи, че за ревизираните периоди не са представени никакви документи за оттегляне на това пълномощно. Едва с писмено заявление с вх. № 7599/20.08.2008 г. Магриотов е заявил пред НАП, че оттегля пълномощието на Милен Антов да представлява дружеството. Това е причина да се приеме, че до тази дата Милен Антов е имал представителна власт да подава от името на "Итрони " ООД документи свързани с дейността на дружеството пред НАП, каквито са и подадените от него СД. Несъстоятелни са и твърденията на жалбоподателя, че всички данъчни и счетоводни документи, свързани с дейността на "Итрони" ООД не са му предадени от пълномощника на дружеството Милен Антов, доколкото приетата по делото съдебно- графическа експертиза с протокол от 08.03.2010 г. по безспорен начин установява обстоятелството, че Приемо - предавателен протокол от 20.05.2009 г. е подписан лично от него като получател на тези документи. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил много подробни мотиви в обжалваното решение, поради което настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд. Направените в касационната жалба искания за разпит на съдия Маринова, както и за назначаване на експертиза относно декларирани от съдия Маринова от АС град Велико Търново обстоятелства не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция предвид разпоредбата на чл. 219, ал. 2 и чл. 220 от АПК. В оглед всичко изложено Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, с което е потвърден ревизионния акт, предмет на обжалването, е съобразен с доказателствата по делото и приложимото право и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. Предвид обстоятелството, че представител на Директора на Дирекция "ОУИ" град Велико Търново не се е явил пред касационната инстанция съдът намира, че не следва да бъдат присъждани претендираното за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение