Решение № 6663 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 761/2009 г.

Решение № 6663 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 761/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Сливен, и директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Сливен, са оспорили Решение № 10 от 28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3 от 2008 г. по описа на Сливенския окръжен съд. Молят решението да бъде отменено поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - Недка Миткова Кирова от с. Тополчане, община Сливен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав, като обсъди направените оплаквания, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. Пред Сливенския окръжен съд, при ново разглеждане на делото след връщането му на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, е била оспорена законосъобразността на издадения от директора на дирекция "СП" - гр. Сливен, административен акт, обективирана в Заповед № 2730 от 02.11.2006 година. С него е прекратена социалната помощ на Недка Кирова, предоставена й по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Директорът на дирекция "СП" - гр. Сливен, е изложил мотиви, че семейството строи нова къща, което навежда доводи, че Кирова не е декларирала всичките си доходи. Ответникът в настоящото касационно производство е оспорил заповедта пред по-горестоящия административен орган в лицето на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Сливен. Компетентният орган е оставил в сила Заповед № 2730 от 02.11.2006 г. на долустоящия административен орган. Изложил е мотивирано становище, че при извършената социална анкета е установено, че семейството строи нова къща и следователно лицето има възможност за самоиздръжка на себе си и на семейството си. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на последния е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет - ал. 2 от същия текст, в размер на 40,00 лева. С решението - предмет на проверка в настоящото производство, първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото след връщането му от Върховния административен съд с Решение № 1374 от 7.02.208 г., постановено по адм. дело № 8978 от 2007 г. по описа на съда - VI отделение, и след като е съобразил дадените задължителни указания за изясняване на фактическото и правното основание за издаването на Заповед № 2730 от 2.11.2006 г., е приел, че Кирова е с три деца и получава месечна социална помощ по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСП в размер на 54,00 (петдесет и четири) лева. Установил е, че заповедта - предмет на спора, е издадена, без да са изложени мотиви от административния орган, както и че е липсва както фактическо, така и правно основание за прекратяване на отпусната помощ по чл. 9 от ППЗСП. Отбелязал е, че в тежест на касационните жалбоподатели е да докажат основателността на отказа си. По делото административният орган, върху който пада доказателствената тежест, не е установил факта, че Кирова и съжителстващият с нея мъж - Атанас Тодоров, са придобили право на собственост върху новостроящата се в груб строеж къща, а е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.04.2004 г. с нотариална заверка на подписите. Последният е сключен между Тодоров - в качеството му на купувач, и Петър Петров и Цветана Петрова - продавачи на жилищна сграда със застроена площ 60, 00 кв. м, построена в ПИ № III (трети), находяща се в квартал 7 по плана на с. Тополчане, община Сливен. Видно от разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. В този смисъл с представеното писмено доказателство не е доказано, че Кирова е придобила собствеността върху имота. Тя не е и страна по договора, тъй като липсват данни имотът да е придобит в условията на СИО, но дори това да е така, не е налице изискуемата форма за действителност на сделката. Също така по делото не се явява доказан и фактът майката на Атанас Тодоров - Мария Тодорова, да е погасявала редовно лизинга от 8.05.2007 г., нито че Кирова е била недобросъвестна при деклариране на доходите си, тъй като не се доказва, че новостроящата къща попада в патримониума на лицето, нуждаещо се от социална помощ. От изложения в настоящите мотиви преглед на разпоредби, регламентиращи спорните правоотношения, категорично се налага изводът, че органите по социално подпомагане е трябвало да изследват прецизно спорните правоотношения и изхождайки от доходите на Кирова и нейното семейство (3 деца, без съпруг) - такива, каквито са в действителност, да продължат месечната помощ, а не само формално констатирайки, че Кирова е осъществила строеж на къща, да прекратят социалните й помощи. Обжалваният административен акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, който задължава административния орган да издаде административен акт едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. С оглед на всичко по-горе изложено Сливенският окръжен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила като постановено в съответствие с материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,