Решение № 16779 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2013 г.

Решение № 16779 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 1319 от 12.06.2013 г. по адм. дело № 3776 по описа за 2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 83/14.03.2011 г., административната преписка е изпратена на ръководителя на отдел "Пенсии" за ново разглеждане на искане вх. № МП 55715/20.08.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски по делото в размер на 1037.00 лв. Изложените доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на т. 66и от ПКТП (отм.) като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Чавдар Емилов Ивайлов от гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил решение № 83 от 14.03.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 504289267 по протокол № ПР-2576 от 19.11.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Чавдар Емилов Ивайлов от гр. Пловдив е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория. Съдът е постановил изпращане на преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия съобразно дадените указания за зачитане от втора категория на положения от лицето труд като "шофьор" в селското стопанство през периодите 3.01.1977 г. - 13.07.1979 г. и 1.01.1989 г. - 39.09.1991 г. на основание т. 66и от ПКТП (отм.). Решението е постановено при спазване на задължителните указания, дадени с решение № 15186 от 29.11.2012 г. по адм. дело № 8575/2012 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 864 от 18.04.2012 г. по адм. дело № 891/2011 г. на Административен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. За изясняване на въпроса относно вида на управляваното превозно средство първоинстанционният съд е назначил автотехническа експертиза със задача да даде заключение за товароподемността на автомобилите с регистрационни номера на КАТ - Смолян, посочени в заповеди на директора на ДСС - гр. Лъки № 305/30.08.1974 г., № 270/03.06.1978 г., № 458/23.09.1978 г., № 588/11.12.1978 г., № 21/18.01.1979 г., № 54/12.02.1979 г., без номер от 26.05.1979 г.; заповеди на председателя на АПК - гр. Лъки № 279/16.06.1979 г., заповед без номер от 7.07.1979 г., № 11/20.01.1989 г., № 14/27.01.1989 г., № 32/17.02.1989 г., № 40/7.07.1989 г., № 246/4.11.1989 г.; пътни разписки 11/21.09.1990 г., 319/1.10.1990 г., 321, 322 и 323 от 2.10.1990 г., 327/5.10.1990 г., 330 и 331 от м. 10.1990 г.; писмо на председателя на ТКЗС-Лъки изх. № 108/26.04.1991 г. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице Мутафчиев всички автомобили са тежкотоварни, бордови, с товароподемност 4 и над 4 тона. Положеният от лицето труд като шофьор на тежкотоварен автомобил в селското стопанство се зачита от втора категория на основание т. 66и от ПКТП (отм.), която обхваща механизаторите в селското стопанство, които не са заети непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Щом лицето е работило в началото и в края на даден период на определен автомобил, то следва да се приеме /при липса на други данни/, че то е работило на него и през цялото му времетраене. Съдът се е позовал и на представения Списък на професиите и специалностите от селското стопанство за прекатегоризиране на труда при пенсиониране съгласно ПКТП, утвърден от началника на ГУ "Социално осигуряване", зам. министъра на земеделието и хранителната промишленост и председателя на Федерацията на независимите синдикати на трудещите се от земеделието, с който е прието, че трудът на шофьорите на товарни автомобили до 12 тона попада в хипотезата на т. 66и от ПКТП (отм.). Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). Отказът на административния орган да зачете от втора категория спорния труд е мотивиран с липсата на данни, че длъжността "шофьор" в селскостопанско предприятие е била изпълнявана на "бордови и специализирани товарни автомобили" в съответствие с изискването на точка 66и от ПКТП (отм.). В хода на съдебното производство са събрани доказателства относно регистрационните номера на управляваните автомобили, а при проверката в КАТ - Смолян е установено, че автомобилите са тежкотоварни. Неоснователно е застъпеното в касационната жалба становище, че лицето е управлявало посочените тежкотоварни автомобили инцидентно. Съгласно установената съдебна практика шофьорите на товарни автомобили в селското стопанство са "механизатори" по смисъла на т. 66и от ПКТП (отм.) и при пенсиониране положеният от тях труд се зачита от втора категория на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и подлежат на отмяна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. По делото са представени документи за заплатени възнаграждения на един адвокат с общ размер 500 лв. Направените разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, като се има предвид продължителността на съдебното производство и извършените процесуални действия от адвоката при разглеждането на делото в две първоинстанционни производства и едно касационно производство. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за настоящето производство. От страна на касатора не е направено възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,