Решение № 15826 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2016 г.

Решение № 15826 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на А. М. Я. против решение № 1100 от 07.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2561/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Б., за заплащане на сумата от 332.85 лв - обезщетение за имуществени вреди и 1000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода от 08.10.2014 г. до 13.08.2015 г., произтичащи от незаконосъобразно наказателно постановление № 379/20.08.2014 г., издадено от началника на Районно полицейско управление - Несебър, отменено с влязло в сила решение № 257/05.08.2015 по а. н. д. № 226/2015 г. по описа на Районен съд Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Претендира отмяната му и осъждане на ответника да заплати претендираното обезщетение. Направено е искане за присъждане на разноски по делото. Ответната страна - ОД на МВР гр. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковете на А. М. Я. против ОД МВР гр. Б. за заплащане на сумата от 332.85 лв - обезщетение за имуществени вреди и 1000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода от 08.10.2014 г. до 13.08.2015 г., произтичащи от незаконосъобразно наказателно постановление № 379/20.08.2014 г., издадено от началника на Районно полицейско управление - Несебър, отменено с влязло в сила решение № 257/05.08.2015 по а. н. д. № 226/2015 г. по описа на Районен съд Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Административният съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на ОД на МВР гр. Б.. Така постановеното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон. В останалата част решението е правилно. По делото не е имало спор за фактите. С решение № 257/05.08.2015 г. по а. н. д. № 226/2015 г. по описа на Районен съд Несебър, за което няма спор, че е влязло в сила, е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление № 379/20.08.2014 г., издадено от началника на Районно полицейско управление - Несебър. С него на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. В съдебното производство по обжалване на наказателното постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, осъществена от адвокат Д., за което е представен договор за правна защита и съдействие от 20.10.2014 г. и е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. В хода на производството по административно-наказателното дело, са представени и разходни документи за извършени плащания от ищеца на депозит за вещо лице - графолог в размер на 120 лева, пощенски разходи в размер на 9.35 лева и 3.50 лева за издаване на заверени преписи от документи по делото. За установяване на фактите относно претендираните неимуществени вреди са изслушани свидетелски показания, от които е установено, че в периода от 08.10.2014 г. до 13.08.2015 г. ищецът бил затворен и различен, като споделил, че е потиснат, че се чувства смазан, тъй като без да е виновен е бил осъден. Свидетелят заявява в показанията си пред съда, че от ищеца знае, че е бил осъден, тъй като са му направили акт, че е карал без документи. При тези доказателства съдът е приел, че свидетелят не пресъздава лични впечатления, а разказва това, което е чул от ищеца, както и че от свидетелските показания не се установява, че ищецът през процесния период е имал "чувство на срам от опетненото му име, неудобство от колегите му по месторабота, когато е трябвало да отсъства, за да се яви пред съдия, притеснение от невъзможността да докаже правотата си, тревога и стрес как ще живее в такава държава, в която без вина си виновен, как да гледа приятелите си в очите, като има съдебно решение, че е виновен и др. ", както е изложил в молбата си от 03.05.2016 г. Освен това е счетено, че с отмененото НП № 379/20.08.2014 г., издадено от началника на Районно полицейско управление - Несебър, ищецът е бил наказан за административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, а не за извършено административно нарушение по Закона за движение по пътищата, за каквото свидетелят сочи в показанията си. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко и непосредствено от административен акт. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в разглежданата част, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде осъдена ОД МВР гр. Б. да заплати на А. М. Я. сумата от 332.85 лева, от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение, 120 лв. хонорар за вещо лице, 9.35 лв. пощенски разходи, 3.50 лв. за заверен препис от решение и протокол, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно наказателно постановление № 379/20.08.2014 г., издадено от началника на Районно полицейско управление - Несебър, отменено с влязло в сила решение № 257/05.08.2015 по АН дело № 226/2015 г. по описа на Районен съд Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отмененото НП, поради което се споделя изводът на АС- Б.. О. за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Правилно административният съд приема, че не са доказани вреди, представляващи чувство на срам от опетненото име, неудобство от колегите на ищеца, когато е трябвало да отсъства от работа, за да се яви пред съдия, притеснение от невъзможността да докаже правотата си, тревога и стрес как ще живее в такава държава, в която без вина си виновен, как да гледа приятелите си в очите, като има съдебно решение, че е виновен и др. негативни емоции, които да се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Събраните доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Поради това в посочената част, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, претенцията на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение, се явява основателна. ОД на МВР гр. Б. следва да бъде осъдено да заплати на А. Я. деловодни разноски за първата инстанция в размер на 212, 25 лв, от които 10 лв държавна такса, 200 лв адвокатски хонорар, 0,40 лв разходи за преписи, пощенски разходи - 1, 85 лв. Остатъкът от държавната такса, която е недължимо внесена, подлежи на връщане при поискване. Останалите деловодни разноски, претендирани пред първата инстанция, са недоказани по основание и размер. Пред касационната инстанция са представени доказателства за извършени разноски в размер на 5 лв държавна такса /останалите 5 лв са недължимо внесени/, 300 лв адвокатски хонорар за адв. Д. и 400 лв адвокатски хонорар за адв. Я.. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, на касатора се дължат съдебни разноски само за един адвокат. Освен това, основателно е възражението на противната страна за прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност. Поради това за касационната инстанция следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 205 лв, от които 200 лв адвокатски хонорар, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 5 лв държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение