Решение № 6856 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Я., чрез адв. Благоева като процесуален представител, срещу решение 6587 от 25.02.2025 г., постановено по адм. дело 3627/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. Аспарухова, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът Л. Н. К. в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Г. Я. срещу заповед САГ23-РА-30-595/16.11.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: Стая към съществуваща дървена постройка, находящ се поземлен имот с идентификатор 68134.2048.1292 по КККР, УПИ ХІV-292, кв. 42, м. [жк], район Витоша Столична община. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден през 2002 г. без строителни книжа. Обосновава извод, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и по отношение на него не са изпълнени предпоставките за търпимост, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда са обсъдени задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по основната и допълнителна съдебно-техническата експертиза. Направените фактически констатации се подкрепят от приетите доказателства. Обсъдени са възраженията и доводите на страните. Изведените правни изводи се споделят от настоящия състав. Правилно административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на делегираните му от кмета на Столична община правомощия. Противно на доводите в касационната жалба не е допуснато нарушение на изискванията за форма. Административният акт притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Строежът е индивидуализиран ясно с посочване на неговите параметри и материалите, от които е изпълнен, въпреки допуснатата неточност по отношение на местоположението му в сградата. Направеното описание в констативния акт позволява определяне на точното му разположение по отношение на постройката, към която е изграден, поради което не се създава съмнение относно предмета на заповедта и спрямо кой конкретен строеж е разпоредено премахването. Обстоятелството, че е описан като стая към съществуваща дървена постройка, вместо пристрояване към нея, респ. извършено преустройство, не води до неяснота във волеизявлението на административния орган, нито нарушава правото на защита на адресата на административния акт. Обоснован и законосъобразен е изводът за спазване на предвидената в ЗУТ процедура. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е съставен от компетентни длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ - служители по контрол на строителството в Столична община, район "Витоша". Същият е връчен надлежно на Я. като един от съсобствениците на строежа и имота, в който е изпълнен, а подаденото от нея възражение е обсъдено в мотивната част на оспорената заповед. В хода на административното производство са събрани относимите за спора факти и обстоятелства, като от органа е извършена и преценка относно търпимостта на постройката с оглед посочения в представените пред него декларации за изпълнението му след 2002 г. В тази връзка правилно съдът приема, че не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че процесният строеж е незаконен и спрямо него не се установяват предпоставките за търпимост, поради което подлежи на премахване. Безспорно е установено, че констатираното пристрояване, изразяващо се в изграждане на "стая към съществуваща дървена постройка с описаните в административния акт параметри представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, изпълнен без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, което го определя като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От заключенията на вещото лице по основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице пристроена стая, което се установява от разликата между изпълненото на място и предвиденото с одобрения инвестиционен проект. Сградата и процесната пристроена стая са изпълнени със стени от дървена конструкция, външно облечена с фазерни плоскости, отвътре с ламперия и изолация между плоскостите. Конструкцията на стаята също е изцяло дървена, изпълнена с колони, греди и диагонали, облечена отвън с фазерни плоскости, обработени с лак, отвътре с гипсокартон и ламперия. Покривът е дървен, покрит с LT ламарина. Установява се, че процесната стая се намира от страна на северозападната фасада на сградата. Общата й площ е около 21 кв. м, като е изградена извън разрешеното строителство. При тези данни правилно съдът приема, че е налице увеличаване на площта на сградата с присъединяване на стая, липсваща в одобрения инвестиционен проект, поради което това преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът не би подлежал на премахване, ако са налице условията за определянето му като търпим по § 16, ал. 1- 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Приложимостта на конкретната хипотеза е обусловена от времето на неговото построяване. След обстоен анализ на заключението на вещото лице, представените по делото писмени декларации от двете страни и показанията на св. Стратева, както и след излагане на аргументирани съображения в коя част ги кредитира и защо, съдът достига до обоснован извод за изпълнение на разпоредената за премахване стая към постройка през 2002 г. С оглед времето на извършване на строителството строежът не попада в приложното поле на § 16 или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което не може да се определи като търпим. Направените фактически констатации и изводи в тази насока се споделят от настоящия състав - чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК. Дори и да се приеме, че строежът е изграден през 1999 г. или малко след това, в каквато насока са показанията на св. Стратева, посочена от жалбоподателката, то за преценката относно неговата търпимост е приложима нормата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Независимо от заключението на вещото лице, че в случая не се нарушават технически правила и норми, то по делото не са налице данни и липсват твърдения строежът да е деклариран като незаконен пред одобряващите органи, което също е достатъчно да се приеме, че не е търпим. Касационният довод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. В изпълнение на разпоредбите на АПК, регламентиращи събирането на доказателства, на жалбоподателката е осигурена възможност да ангажира такива, за да установи твърденията си. Проверката на съда е извършена по реда на чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на съдебния акт са спазени изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, като са обсъдени направените доводи и възражения, а правните изводи са надлежно мотивирани. Като достига до извод, че в случая е налице безспорно установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който като нетърпим подлежи премахване и отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника, на Столична община се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,