Решение № 13995 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6377/2019 г.

Решение № 13995 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6377/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната против Решение № 5069/4.04.2019 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено по адм. д. № 12533 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отменена Заповед № 3 С - 196 от 5.10.2017 г. на министъра на отбраната на Република България. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените от съда обстоятелства не засягат основанията за изземване на имота, предвидени в чл. 80а ЗДС. Същите са ирелевантни към формиране на целесъобразността по издаване на оспорената заповед за изземване на имота частна държавна собственост. Акцентира върху това, че жилищният фонд към Министерство на отбраната притежава качеството на ведомствен, а не на социален фонд. След прекратяване на договора за наем отпада и основанието за заемане на жилището. Писмо с изх. № 62 - 00 - 2052 съдържа всички реквизити на предизвестие за прекратяване на договора. Освен това, според касатора, предоставената от чл. 8 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи закрила, не е абсолютна. В случая намесата в личния живот и правото на жилище на Е. Христов е насочена към защита на държавни и обществени интереси. Спазен е и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация - Е. Христов оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Съображенията на Христов са конкретизирани в писмен отговор. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същесство КЖ е неоснователна. По делото е установено, че със Заповед за настаняване № 1105 от 18.11.1987 г., издадена на основание чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО (ДВ, чл. 214 от 11.11.1950 г.) и чл. 13 от Закона за наемите, капитан Е. Христов е бил настанен в [жилищен адрес], състоящ се от пет входа, за който е съставен Акт за държавна собственост. На 27.12.2007 г. страните са подписали допълнително споразумение по отношение на наемната цена. С писмо изх. № 62 - 00 - 2052 от 28.05.2008 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост" на Министерство на отбраната, наемателят е уведомен, че договорът му за наем от 31.08.1987 г. ще бъде прекратен на основание чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 22 за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне. На Христов е предоставен едномесечен срок, считано от получаване на писмото, в който да освободи доброволно жилището, и е предупреден че след изтичане на срока ще му се начислява обезщетение в размер на 93, 52 лв. за ползване на жилището на отпаднало основание. Видно е от Експертно решение на ТЕЛК № 1929/24.06.2014 г., че Е. Христов е преосвидетелстван, като му е определена 80 % трайна неработоспособност, безсрочно. Лицето е получило пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност., респективно общо доходът му е в размер на 286, 42 лева месечно. Христов непритежава недвижими имоти и МПС. С докладна записка от 20.09.2017 г. изпълнителният директор на ИА "Военни клубове и военно - почивно дело" е предложил на министъра на отбраната откриване на процедура по административно изземване на имот - частна държавна собственост, по реда на чл. 80а ЗДС, от лицето Е. Христов. На 5.10.2017 г. министърът на отбраната на РБ е издал оспорвания административен акт, с който е наредено принудително изземване на недвижимия имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на МО. При така установените факти и обстоятелства първоинстанционния съд е формулирал обосновани изводи, че актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото в него не се съдържат всички обстоятелства, обосноваващи приложението в случая на чл. 80а ЗДС. Съдържанието на акта и на докладната записка на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно - почивно дело" не изясняват по безспорен начин кои са обстоятелствата, мотивирали изземването на имота от държането на Христов. Характеристиката на жилищния фонд към МО като ведомствен, не освобождава издателят на акта от задължението да отрази в неговото съдържание при какви обстоятелства и по кой ред капитан Христов е бил освободен от военна служба, респективно има ли отношение към неговото освобождаване заболяването на лицето, освидетелстването му от ТЕЛК или НЕЛК. Тези обстоятелства ведно с данните за социалния статус и имуществено положение на лицето са пряко относими към правилното приложение на материалния закон. Съставът на ВАС - Трето отделение обосновано е приел, че не е съобразен чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Касаторът твърди, че тази защита не е абсолютна, но не е конкретизирал по какъв начин заповедта защитава интереса на националната и обществена сигурност или икономическото благосъстояние на страната. В решението на тричленния състав на ВАС - Трето отделение е цитирана и практика на ВАС в същия смисъл. Петчленният състав на ВАС, I колегия, не споделя довода на касатора, че писмото с изх. № 62 - 00 - 2052 от 28.05.2008 г. притежава реквизитите на едномесечно предизвестие съгласно чл. 238 ЗЗД. Самият факт, че през период от време повече от десет години след изпращане на писмото, административният орган не е предприел съответните действия показва, че то не е изпълнявало функцията на едномесечно предизвестие. Решението на ВАС - Трето отделение е валидно, допустимо и правилно поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК