Решение № 4036 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2016 г.

Решение № 4036 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К. срещу решение № 3/05.01.2016 г. постановено по адм. дело № 175/2015 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Посочените в жалбите пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Ловеч, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалба с вх. № 1931/31.08.2015 г. подадена от Х. Й. К. против Решение № 1040-10-7/29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което е оставено в сила Разпореждане за отказ № О-10-999-30-00030265/28.05.2015 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за периода 15.04.2010 г. - 04.05.2010 г. по болничен лист № 0195952 серия А 2009, издаден на 14.04.2010 г. от [фирма] -Неврология [населено място], като неоснователна. При постановяване на процесното решение, първоистанционният съд обосновава правилния извод за издаване на оспорените административни актове в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 46, ал. 3 от КСО. След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът мотивирано приема за доказан факта, че през периода на временната неработоспособност, удостоверена с болничния лист, жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като общински съветник и е получила възнаграждение за извършената работа. Упражняването на трудова дейност е правоизключващ факт за отпускане и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща на осигуреното лице, за да замести доходите от трудова дейност, от които то е лишено поради заболяване. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) създава изрична забрана за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. По отношение на жалбоподателката е установено по безспорен начин, че през м. април 2010 г., когато според издадения болничен лист е била в състояние на временна неработоспособност, е упражнявала трудова дейност като общински съветник. Участвала е в заседания на две постоянни комисии, както и в заседание на Общинския съвет. За месец април 2010 г. възнаграждението е изплатено с дължимото за месец май 2010 г., тъй като при получаване на възнаграждението за месец април 2010 г. жалбоподателката не е подала декларация Обр. 6. Възнаграждението за месец април е в нетен размер 270, 51 лева, след приспадане на личните осигуровки данък общ доход, за което са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО в НАП, видно от "Регистъра на осигурените лица" с осигурителен доход 341, 94 лева за 20 работни дни. През месец май 2010 г. са отработени 19 дни, като е получено възнаграждение 608, 64 лева (270, 51 лева за месец април и 338, 13 лева за месец май), видно от констативен протокол вх. № 3300-012 от 21.07.2014 г. за извършена проверка по разходите на ДОО в община Ловеч. По силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че на основание чл. 46, ал. 3 от КСО получаването на доходи от упражнявана трудова дейност по приравнено трудово правоотношение през периода, през който лицето е ползвало отпуск по болест при работодателя [фирма] – [населено място], е правоизключващ факт за възникване на право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Неоснователно е възражението за неустановена материална компетентност на органа, издал разпореждане за отказ № О-10-999-30-00030265/28.05.2015 г. Актът е издаден от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ – Ловеч със заповед № 28/26.01.2007 г. съгласно чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО. Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ – Ловеч по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на прекия съдебен контрол по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО, е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му със закон правомощия. Неотносими са касационните доводи, свързани с двете независими правоотношения между жалбоподателката от една страна и от друга - нейните осигурители, издадения един брой болничен лист за осигурител [фирма] - Ловеч, подадените от осигурителите декларации за Регистъра на осигурените лица или редът за изплащане на паричните обезщетения съгласно Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в сила до 31.12.2015 г. През периода на временната неработоспособност 15.04.2010 г. - 04.05.2010 г., удостоверена с болничен лист № 0195952, серия А 2009, издаден на 14.04.2010 г. е в сила разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, която не допуска едновременно получаване на възнаграждение, представляващо осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и на парично обезщетение за временна неработоспособност. Неотносима е и съдебната практика, отнасяща се до тълкуването и прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО (нарушаване на режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението). Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява предвидена от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. В същия смисъл е постановеното решение № 9145 от 22.07.2016 г. по адм. д. № 12640/2015 г. на ВАС, VІ отд., отнасящо се до претенцията за парично обезщетение по чл. 40 от КСО за периода 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г. Предвид горното, като е приел, че оспореният акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,