Решение № 5764 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1032/2019 г.

Решение № 5764 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1032/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2110 от 05.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1320/18 г. Административен съд – Варна, двадесет и пети състав, е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация – Варна" - ООД /"В и К – Варна"/, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" № 33, представлявано от управителя В. Вълканов, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 5/2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на оспорващия са установени публични задължения в размер на главница 8 936, 70 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 г. до окончателното й плащане, представляващи непогасен остатък от такса за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за право на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно разрешително № 23340002/10.05.2011 г., изменено с Решение № 907/27.02.2012 г., № 921/25.04.2012 г. и продължено с решение № 29/28.03.2016 г., издадени от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" за ползване н воден обект – Черно море – за заустване на отпадъчни води за експлоатация на обект "Канализационна система на к. к. "Златни пясъци", община Варна /ПСОВ "Златни пясъци"/. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация – Варна" - ООД, ЕИК 103002253, чрез пълномощника му юрк. П. Василева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 5/2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". Като алтернативно поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба на директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация – Варна" - ООД /"В и К – Варна"/, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" № 33, представлявано от управителя В. Вълканов, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 5/2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на оспорващия са установени публични задължения в размер на главница 8 936, 70 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 г. до окончателното й плащане, представляващи непогасен остатък от такса за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за право на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно разрешително № 23340002/10.05.2011 г., изменено с Решение № 907/27.02.2012 г., № 921/25.04.2012 г. и продължено с решение № 29/28.03.2016 г., издадени от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" за ползване н воден обект – Черно море – за заустване на отпадъчни води за експлоатация на обект "Канализационна система на к. к. "Златни пясъци", община Варна /ПСОВ "Златни пясъци"/. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПД, основанията за неговото издаване и начина на определяне на задължението. При извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК е прието, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по реда на чл. 195б от Закона за водите /ЗВ/, по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК, при спазване на изисквания на чл. 57 и чл. 59 АПК относно формата, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Прието е още, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Като безспорни между страните са определени следните факти: - количествата, декларирани от В и К оператора, фактурирани на ползватели са 176 543 куб. м.; заустените отпадъчни води са 1 963 882 куб. м., като количеството на заустените отпадъчни води е определено с монтирано измервателно устройство след ПСОВ "Златни пясъци"; не се установяват превишения на индивидуалните емисионни ограничения. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материално-правните норми и закона. Решаващите мотиви в тази насока са в няколко направления. На първо място съдът е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че титуляр на разрешителното е Община Варна и че тя следва да е задължено лице по акта. Мотивите в тази насока са на стр. 4 и 5 от решението, като обосновката за неоснователност е изградена на база на тълкуване на разпоредби на Закона за водите, както и на съдебна практика. Втората основна група възражения на задълженото лице са относно това, че неправилно в акта е определен размера на дължимата такса. Мотивите на административния съд в тази насока са на стр. 5. Прието е, че обемът на отпадните води е определен съобразно декларираното от оператора, като административният орган е изпълнил задължението си да провери подаваната му информация. Вторият спорен въпрос по тази група възражение е относно механизма на изчисляване на таксата – дали въз основа на фактурираните количества вода, доставени от оператора на ползвателите, или въз основа на реалното заустеното количество отпадъчни води по показанията на измервателното устройство. Отговор на този спор е даден на стр. 5 и 6 от решението на база на тълкуване на отделни алинеи от чл. 194 ЗВ и действащата към 2016 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, като е направен краен извод, че за процесния период таксата се определя в зависимост от реалното заустено количество отпадъчни води, като от административния орган е съобразено несъответствието между подзаконовия нормативен акт и закона, като при условията на чл. 15, ал. 3 ЗНА е приложен закона. Мотивите на първоинстанционния съд относно третото основно възражение на жалбоподателя – това, че количеството на отпадните води е определено съгласно монтирано измервателно устройство, монтирано на изхода на ПСОВ "Златни пясъци", което не е сертифицирано, са изложени на стр. 6 и 7 от решението. В тази връзка е прието, че използваният метод за отчитане на количествата отпадни води е по-благоприятен за задълженото лице, тъй като в противен случай таксата следва да се определи на база разрешените за заустване количества, които количества са по-големи от тези, измерени от измервателното устройство. Следващото основно възражение на задълженото лице е относно единичния размер на таксата. Мотивите на съда в тази насока са изложени на стр. 7 от решението, като е прието, че административният орган е използвал по-благоприятен размер и възраженията на оспорващия са неоснователни. На основание тълкуване на отделните алинеи на чл. 192 ЗВ съдът е направил и извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона – осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и създаване на условия за осигуряване на достатъчно количество и и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд –Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "В и К Варна" - ООД се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр. Варна поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество основните доводи на касатора са за неправилно приложение на материалния закон, и по специално несъгласие с изводите на първоинстанционния съд в следните насоки: че "В и К" – ООД – Варна следва да е задължено лице по акта; за приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗВ; относно определяне на таксите по т. н. "досегашен ред"; относно наличието на сертифициращо устройство за измерване и самият начин на определяне на размера на задълженията. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направеното възражение относно това, че административният съд неправилно е приел, че "В и К" - ООД – гр. Варна се явява задължено лице по АУПДВ, не може да бъде споделено. При правилно тълкуване на относимите разпоредби на ЗВ и на актуална съдебна практика първоинстанционният съд е изградил обоснован извод, че "В и К" - ООД-гр. Варна в качеството си на ползвател се явява задължено лице за предоставеното право на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. Дружеството е вписано като ползвател в първоначално издаденото разрешение за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 23340002/10.05.2011 г. /л. 40 и 41 от административната преписка по първоинстанционното дело/, като това му качество не се променя от обстоятелството, че в преоформеното разрешително /л. 21 – 27 от административната преписка/ дружеството не фигурира като ползвател. По делото няма и спор, че "В и К" - ООД – Варна е подавало декларация относно ползваните количества заустена вода през процесната 2016 година, като в същото време не са ангажирани доказателства относно твърденията му, че ползвател на канализационната система в к. к. "Златни пясъци" е друг "В и К" оператор. Наведените оплаквания относно начина на определяне на дължимия размер такса също не може да бъде споделен. В решението ясно и точно е посочено защо размерът на дължимата такса за 2016 г. следва да бъде определен по действащия дотогава ред, а не по реда след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 58 от 2015 г. Изложените мотиви в тази насока са изградени при съобразяване на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Както бе вече посочено, между страните по делото няма спор относно количеството отпадъчни води, за които се дължи такса, поради които всички доводи на касатора, свързани с наличието на т. н. "сертифицирано измервателно устройство" не следва да бъдат обсъждани. Дължимата такса е определена на база декларираните количества от самия жалбоподател, видно от приложения на л. 17 и 18 от административната преписка доклад за 2016 г. от "В и К" - ООД – Варна в качеството си на ползвател на Разрешително за заустване на отпадъчни води.. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,