Решение № 2688 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3345/2020 г.
ВАСIV отделение26.02.2021 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 14.01.2020 г. по адм. д. № 1050 по описа Административен съд Плевен за 2019 г. ОСЪЖДА Л. Томова с [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2688 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3345/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Л. Томова от гр. Плевен срещу решение № 31 от 14.01.2020 г. по адм. д. № 1050 по описа Административен съд Плевен за 2019 г. В жалбата се твърди, че е имало предходно решение, с което е отменена заповед на Областен управител на област Плевен за изземване на жилището, в което лицето живее със сина си. Твърди, че е на възраст [възраст] и няма къде да се настани. Ответната по жалбата страна оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение и да се остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от Л. Томова против Заповед № РД-14-32/29.08.2019 г. на Областен управител на област Плевен, издадена на основание чл. 80 от ЗДС, с която е разпоредено да се изземе недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр. Плевен, [адрес], ведно с прилежащи мазе и таван. С оспореното решение, съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил изцяло. За да достигне до този извод, е приел за установено, че за процесният имот, на основание акт да държавна собственост № 1917/4.11.1964 г. е издаден акт за частна държавна собственост № 4369/24.09.2007 г. за жилище състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна със застроена площ 54, 50 кв. м., заедно с прилежащо избено помещение № 2 с полезна площ 16 кв. м. и таван № 2 с полезна площ 12 кв. м, както и 1/8 идеална част от общите части на сградата и правото на строеж, с административен адрес гр. Плевен, [адрес]. Установено е, че правата за управление върху жилището са предоставени на Министерство на правосъдието. Към момента на издавен на оспорената заповед, жилището се ползва от Л. Томова, като същата не притежава настанителна заповед, дъщеря е на починалото на 21.02.1996 г. лице М. Ангелов, настанено в жилището със решение за настаняване № 630/29.08.1964 г. на РНС-Плевен и съобразно сключен въз основа на него договор за наем от 1.01.1969 г. На 12.01.1995 г. между "Жилфонд"-Плевен и Л. Томова е подписано допълнително споразумение към същия, с което е договорен размер на наема, който наемателят ще заплаща за ползването на отдадения под наем жилищен имот. Липсва актуален договор за наем с Министерство на правосъдието Не се спори между страните, че жалбоподателката е картотекирана при Община Плевен, като й е определена степен на жилищна нужда 5 група, 5 подгрупа. До Томова е изпратено писмо изх. № 91-00-35/22.04.2019 г. на министър на правосъдието, като е описано, че към момента апартаментът се ползва от нея без правно основание, поради което Министерство на правосъдието е сезирало областния управител за предприемане на действия по реда на чл. 80 от ЗДС. Лицето е уведомено, че не отговаря на изискванията за предоставяне на жилището за пожизнено ползване от нейна страна. Тъй като писмото е изпратено с обратна разписка, но не е получено от адресата, от министъра на правосъдието е изпратено следващо писмо с изх. № 91-00-35/17.06.2019 г. под формата на нотариална покана със същото съдържание, което е получено от Томова на 4.07.2019 г. С това писмото адресата е уведомен, че се прекратява наемното правоотношение, в месечен срок, считано от уведомяването. На основание описаните факти и писмо изх. № 91-00-35/13.08.2019 г. на министъра на правосъдието до областния управител на област Плевен, е издадена Заповед № РД-14-32/29.08.2019 г., с която от Л. Томова се изземва недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр. Плевен, [адрес], като на ползвателя е даден 14 дневен срок от датата на получаване на заповедта за доброволно освобождаване на имота. Заповедта е надлежно връчена на жалбоподателката. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в предвидения в закона срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорения пред него акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ЗДС орган, след надлежното му сезиране от министъра на правосъдието. Липсват доказателства за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на приложимите процесуални правила. Правилно е прието, че са спазени материалноправните разпоредби, регламентиращи основанията за предприемане на действия за защита на интереса на държавата по отношение на имота, предмет на заповедта за изземване. Налице са безспорни доказателства, че имота се държи от Л. Томова без релевантно за производството правно основание, тъй като последния е предоставен на нейния баща М. Ангелов, починал през 1996 г. По отношение на касационната жалбоподателка не са налице основанията за предоставяне ползването на ведомствения имот, предвидени в § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС и в приложите разпоредби от ППЗДС. Съдът е обсъдил и спазването на основните принципи на АПК и на ЕКЗПЧОС. Правилно и обосновано е прието, че при упражняване на правомощията си във връзка с процесното жилище, администрацията не е нарушила принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и на чл. 8 от Конвенцията. В конкретния случай е налице противопоставим на интересите на жалбоподателката държавен интерес, за ефективно упражняване на правата върху ведомствения имот в полза на обществото и в частност в полза на друго правоимащо лице от кръга, очертан от законодателя в чл. 22 и следващите от ППЗДС. Налице са данни за наличието на гарантирани от държавата макар и минимални доходи на Томова, както и за съжителството й с нейния работоспособен син, което е довело до извод, че същата е в състояние с помощта на близките си да си осигури жилище. Следва се сподели и становището, че наемодател на такова не е задължително да е държавата и фактическата положение към настоящия момент не може и не следва да поставя собственика на имота в по-неблагоприятно положение от лицето, което го обитава без да има право на това, т. е. без търсеното от закона правно основание за гарантиране на правомерното упражняване на това право. Не представлява годно правно основание за ползване на държавния ведомствен имот и приложеното на л. 18 от адм. дело № 556/2015 г. допълнително споразумение от 1995 г. сключено между Л. Томова и общинска фирма "Жилфонд-Плевен", тъй като към датата на неговото подписване титулярът на наемното отношение-бащата на жалбоподателката, е бил жив. В това споразумение е изрично упоменато, че се променят условия по договор за наем, сключен на 1.01.1969 година и това, че е подписано от Томова не променя страните по последния. Доколко същото има правно значение не е предмет на обсъждане в настоящото производство. Дори и да се приеме, че е налице съгласие от страна на наемодателя /собственика на имота/ за промяна на страните по първоначално сключения договор, чрез замяната на Ангелов с Томова, то следва да се вземе предвид обстоятелството, че с нотариално връчената покана от страна на министъра на правосъдието, Томова е уведомена, че договора за наем се прекратява с едностранно предизвестие в едномесечен срок от връчване на поканата. Няма данни действието по прекратяване на договора за наем да е оспорено по административен или съдебен ред. Поради горното, жалбата следва да се определи като неоснователна, а издадения от първоинстанционния съд съдебен акт, като правилен и обоснован и на това основание да се остави в сила. С оглед изхода на производството, искането на представителя на ответната по касационната жалба страна следва да се уважи в минимално предвидения размер от 100 лева. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение