Решение № 14622 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2009 г.

Решение № 14622 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 586 от 7.05.2009 г., постановено по адм. д. № 925/2008 г. Пловдивският административен съд е обявил за нищожен ревизионен акт № 2600066/15.03.2007 г., издаден от Веселина Георгиева Господинова - инспектор приходи в ТДЗ на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 440/7.05.2007 г. на директор дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Иван Димитров Налбантов от гр. Ивайловград са определени за внасяне задължителни осигурителни вноски за фонд "Държавно обществено осигуряване" за периода 7.02.1995 г. - 30.11.2001 г. в размер общо на 1 705,92 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 2231,02 лв. и са определени за внасяне вноски за фонд "Здравно осигуряване" за периода м. юли 1999 г. до м. ноември 2001 г. (включително) в размер общо на 270,36 лв. ведно с лихва за забава в размер на 167,47 лв. Отменил е ревизионен акт № 2600066/15.03.2007 г., издаден от Веселина Георгиева Господинова - инспектор приходи в ТДЗ на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 440/07.05.2007 г. на директор дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Иван Димитров Налбантов са определени за внасяне задължителни осигурителни вноски за фонд "Държавно обществено осигуряване" за м. декември 2001 г. в размер на 58 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 57,82 лв. Отхвърлил е жалбата в частта по отношение на установените задължения за задължителна вноска за фонд "Здравно осигуряване" за м. декември 2001 г. в размер на 12 лв. и лихва в размер на 5,41 лв., за годишна изравнителна вноска за фонд "Здравно осигуряване" за 2001 г. в размер на 62,52 лв. и лихва в размер на 38,90 лв. и за годишна изравнителна вноска за фонд ДОО за 2001 г. в размер на 302,19 лв. и лихва за забава в размер на 286,19 лв. Срещу това решение в частта, в което съдът е обявил за нищожен ревизионен акт № 2600066/15.03.2007 г., издаден от Веселина Георгиева Господинова - инспектор приходи в ТДЗ на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 440/7.05.2007 г. на директор дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Иван Димитров Налбантов от гр. Ивайловград са определени за внасяне задължителни осигурителни вноски за фонд "Държавно обществено осигуряване" за периода 7.02.1995 г. - 30.11.2001 г. в размер общо на 1 705,92 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 2231,02 лв. и са определени за внасяне вноски за фонд "Здравно осигуряване" за периода м. юли 1999 г. до м. ноември 2001 г. (включително) в размер общо на 270,36 лв. ведно с лихва за забава в размер на 167,47 лв., е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив. Релевират се касационни оплаквания за неправилност и необоснованост, съдът тълкувал разширително текста на чл. 109 от ДОПК. Моли обжалваното решение в тази част да бъде отменено и спорът решен по същество от настоящата инстанция. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото Иван Налбантов се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Безспорно в обжалваната част от решението е установено погасяването по давност на отразените в оспорения акт задължения. Представителят на Върховна административна прокуратура счита така подадената жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на решението в обжалваната част е намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Касационният жалбоподател развива касационните си оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението върху становището си за разширително тълкуване разпоредбата на чл. 109 от ДОПК. Освен това съдът неправилно обвързвал изтичането на срока за образуване на ревизионно производство с подаването на декларация обр. 1 съгласно Инструкция № 18/09.12.96 г. на НОИ и Инструкция № 1/11.02.2000 г. на НОИ, относими към процесните периоди. За разлика от задължението за данъци, установяването на задължения за ЗОВ в ДОПК не било обвързано със срок. Възраженията на касационния жалбоподател не съответстват на съдържанието на релевантните за спора правни норми. По делото пред първоинстанционния съд е установено, че осигуреното лице е подавало данъчни декларации, удостоверявало е извършването на стопанска дейност, която продължава и в момента. При тези данни по делото правилно е прието от съда, че в задължение на осигуряващите органи (до влизането в сила на ДОПК от 1.01.2006 г.) е било своевременното установяване и събиране на дължимите вноски. Не е основателно твърдението на касатора, че съдът е тълкувал разширително нормата на чл. 109 от ДОПК, уреждаща погасителната давност при установяване на задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО в редакцията преди изм. на § 10, т. 16 от ПЗР на ДОПК, в сила от 1.01.2006 г., вземанията на Националния осигурителен институт от невнесени осигурителни вноски се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Здравноосигурителните вноски са уредени в разпоредбите на чл. 40 и сл. от Закона за здравното осигуряване. Следователно те представляват вноски, установени по основание и размер със закон, и според чл. 13, ал. 2, т. 2 ДПК (отм.) са публични държавни вземания. Сега този текст е възпроизведен в чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Следователно, правилно в обжалваната част от решението е прието, че посочените вземания за периода 7.02.1995 г. - 30.11.2001 г. са погасени по давност. Погасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който ако носителят на едно субективно право не го упражни, това право се погасява. Погасителната давност може да бъде определена и като право на длъжника да погаси с волеизявление пред компетентен орган за защита правото си или правото на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право бездейства. Това бездействие на административния орган има за последица погасяване на едно дължимо се вземане, поради което правилно е прогласен за нищожен ревизионен акт № 2600066/15.03.2007 г., издаден от Веселина Георгиева Господинова - инспектор приходи в ТДЗ на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 440/7.05.2007 г. на директор дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Иван Димитров Налбантов от гр. Ивайловград са определени за внасяне задължителни осигурителни вноски за фонд "Държавно обществено осигуряване" за периода 7.02.1995 г. - 30.11.2001 г. в размер общо на 1 705,92 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 2231,02 лв. и са определени за внасяне вноски за фонд "Здравно осигуряване" за периода м. юли 1999 г. до м. ноември 2001 г. (включително) в размер общо на 270,36 лв. ведно с лихва за забава в размер на 167,47 лв. По изложените съображения решението в обжалваната част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,