Решение № 16296 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2012 г.

Решение № 16296 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Алфа Линк България" АД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение от 14.12.2011 г., постановено по адм. д. № 01970/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 1665/16.09.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Център" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения при прилагането на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изведените от съда фактически изводи не съответстват на събраните по делото доказателства, от които се установява, че за част от процесните фактури впоследствие са издадени данъчни кредитни известния, а по други е платен начисленият ДДС. В тези насоки излага своите доводи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, в о. с. з. не се явява представител, не депозира писмено становище по релевираната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на обжалване в производството пред Софийски градски съд е ДРА № 1665/16.09.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Център" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 17 620.79 лв. по фактури, издадени от "Експрес Консулт София" ООД и "Импекс България" АД през данъчни периоди м. 06.2004 г. - м. 04.2005 г., ведно с начислената върху тази сума лихва за забава в размер на 690.43 лв. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че ДРА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на приложимите административно производствени правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че реалното осъществяване на процесните доставки не е установено по реда на главното и пълно доказване и въз основа на това е формирал извод за липса на елемент от кумулативно изискуемия се фактически състав за възникване на правото на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Граматичното и систематично тълкуване на приложимите към релевантните данъчни периоди редакции на разпоредбите на чл. 64 във вр. с чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) сочи, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от една страна от кумулативната даденост на законоустановените предпоставки на регламентирания сложен фактически състав, а от друга - от липсата на пречките, визирани в чл. 65 от ЗДДС (отм.). Съобразно ал. 4, т. 3 от посочената норма, данъчният орган следва да откаже право на приспадане на данъчен кредит по всяка една доставка в размера по ал. 5, ако се установи, че доставчикът по нея е начислил данък без да са налице основания за това. По смисъла на чл. 6 вр. с чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) наличието на реална доставка е положителна материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, чието установяване като факт от обективната действителност е в тежест на ревизираното лице. В случая, в хода на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани доказателства за предаване на стоките по процесните фактури от доставчиците на получателя, както и за тяхната кадрова и техническа обезпеченост, поради което правилен е изводът на съда, че не е доказано реалното осъществяване на доставките, обективирани в процесните фактури. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че начисленият ДДС е заплатен от "Експрес Консулт София" ООД, тъй като този факт е без значение при липсата на реални доставки, чието обективно осъществяване е абсолютно условие за възникване на право на данъчен кредит. Аргументи за обратното не могат да се извлекат от служебно известното на съда Решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес срещу България", което е постановено във връзка с различен фактически състав, при който спорът е концентриран само върху късното начисляване на ДДС, но не и върху реалността на доставките. При неустановеност на същите обаче, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че релевираната жалба е неоснователна. Той не се променя и от сочените от касатора данъчни кредитни известия към издадените от "Импекс България" АД фактури. Съгласно чл. 95, ал. 2, т. 2 от ЗДДС данъчно кредитно известие се издава, за да се отрази намаляването на данъчната основа и начисления данък на документирана с данъчна фактура облагаема доставка. Според ал. 3 кредитното известие се издава към датата на настъпване на обстоятелството, по силата на което се обезсилва това данъчното събитие с обратна сила, но след като доставите по процесните фактури не са реално осъществени, то правилен и в съответствие с постоянната практика на ВАС е изводът на съда, че данъчно събитие не е възникнало, поради което издадените без основание ДКИ не следва да бъдат съобразявани. Определяща е липсата на осъществени реални доставки по процесните фактури, която обуславя и материалната законосъобразност на РА, с който е отказано право на данъчен кредит по тях. Като е достигнал до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,