Решение № 13817 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7022/2017 г.

Решение № 13817 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7022/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Г. Д. от гр. В., за отмяна на основание чл. 239 от АПК на решение № 2063 от 12 октомври 2015 г., постановено по адм. д. № 2326/2014 г. по описа на Административен съд В., оставено в сила с решение № 1227 от 31 януари 2017 г., постановено по адм. д. № 13955/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В искането не се сочат конкретни основания по чл. 239 от АПК, а се твърди, че изслушаното по делото вещо лице е потвърдило неистина, както и че са налице доказателства, установяващи извършван от искателя труд първа категория. В тази връзка е представил справка за петилетния план, разделен по години; референтен списък на Булярд АД; график за представяне на необходимите монтажни данни за разработване на работната документация на проект 584 - 23500, т. въглерудовоз; проект 584; проект 584.1; проект 591; проект 591.1; проект 579; списък на кораби; справка за някои икономически показатели; проект 1594, тип З. К.. Иска отмяна на постановените от Административен съд В. и от тричленен състав на Върховния административен съд съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане. От ответната страна - директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. В., чрез процесуалния му представител юрк. И. К., е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 2063 от 12 октомври 2015 г., постановено по адм. д. № 2326/2014 г. по описа на Административен съд В. е отхвърлена жалбата на Д. Г. Д. срещу решение № 12/30 април 2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В., потвърждаващо разпореждане № 5211220981/03 януари 2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. В.. С решение № 1227 от 31 януари 2017 г., постановено по адм. д. № 13955/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, решението на Административен съд В. е оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Д. Г. Д. е страна в производството както пред Административен съд В., така и пред Върховния административен съд, като постановените решения са неблагоприятни за него. Ето защо искателят може да иска отмяна на постановените решения. Текстът на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. В случая като нови писмени доказателства са представени справка за петилетния план, разделен по години; референтен списък на Булярд АД; график за представяне на необходимите монтажни данни за разработване на работната документация на проект 584 - 23500, т. въглерудовоз; проект 584; проект 584.1; проект 591; проект 591.1; проект 579; списък на кораби; справка за някои икономически показатели и проект 1594, тип З. К.. Тези доказателства обаче не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и е могло да бъдат представени от искателя до приключването на делото в редовното инстанционно производство. Поради това представените доказателства не могат да бъдат основание за отмяна на атакуваните съдебни решения. Това е така, тъй като основание за отмяна могат да бъдат само доказателства, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, която иска отмяната, до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция. В случая това не е така - всички писмени доказателства са издадени далеч преди завеждането на настоящия съдебноадминистративен спор, като представените копия са издадени от държавния архив. Следва да се отбележи и това, че освен че не са нови, представените доказателства не са и от съществено значение за изхода на делото. Това е така, защото с тях се установява построяването на определени по вид кораби от Варненската корабостроителница. При определянето на категорията на труда, положен от искателя обаче от значение е обстоятелството дали корабът, на който е полагат труда от дадено лице, е специализиран за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища. Доколкото липсват конкретни основания за отмяна, съдът взе предвид и останалите посочени в нормата на чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, предвидени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В процесното искане за отмяна са наведени единствено твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по т. 2 от посочената разпоредба - неистинност на заключението на вещото лице, но по образуваното по искането за отмяна дело не се съдържат данни, сочещи на наличие на тази предпоставка, както и на останалите такива. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване не делото; съдебното решение не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ; не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на съдебното решение, чиято отмяна се претендира; не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие; нито има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основните свободи. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239 от АПК искането на Д. Г. Д. като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия,