Решение № 398 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 927/2008 г.

Решение № 398 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 927/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на Апелативна прокуратура В. и О. с. с. Разград срещу решение № 239 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 7/2005 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която съдът е определил размер от 5000 лв. за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Ответникът в производството Н. Й. К. от гр. Т. оспорва жалбите. Счита, че те са процесуално недопустими, тъй като предметът на спора пред въззивния съд е с цена 5000 лв. и постановеното по него решение не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Евентуално счита, че жалбите са неоснователни, тъй като определеното обезщетение е по-ниско от неимуществените вреди - болки и страдания, които е претърпяла от неоснователното обвинение в престъпление, повдигнато срещу нея. РДВР гр. Р. не взема становище по жалбите. Върховният касационен съд, състав на I г. о., счита жалбите за процесуално допустими. Цената на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е 10 000 лв. и съгласно чл. 218, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), въззивното решение по него подлежи на касационен контрол. Без значение е обстоятелството, че пред въззивната инстанция обжалваемият интерес е само 5000 лв., тъй като отхвърлителното решение на първата инстанция за разликата над тази сума, до пълния предявен размер на иска не е било обжалвано. Критерий за касационно обжалване на въззивни решения по парични искове по отменения ГПК е цената на иска, а не обжалваемият интерес. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Варненския апелативен съд, след частична отмяна на решение № 80 от 24.11.2004 г. по гр. д. № 368/2004 г. на Т. окръжен съд, е осъдил О. с. с. Разград да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ на Н. Й. К. още 3500 лв. /или общо 5000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, последица от водено срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, заедно със законната лихва, считано от 13.12.2006 г.до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 7.08.2003 г. срещу ищцата е започнало полицейско дознание №ЗМ-ЛЗ-133/2003 г., а впоследствие с постановление № 101/21.10.2003 г. спрямо нея е било образувано предварително наказателно производство с обвинение от следовател в ответната с. с. по чл. 224, ал. 1 от НК, като с постановление от 13.04.2003 г. и е взета мярка за неотклонение "подписка". По повод на това обвинение ищцата неколкократно е била призовавана за извършване на следствени действия, на които се е явявала в гр. Р., като е пътувала от гр. Т., където живее. Следственото дело е приключило с обвинително постановление от 11.05.2004 г. с мнение за предаване на съд. С постановление от 4.11.2004 г. на прокурор от О. прокуратура Р. наказателното производство е прекратено по отношение на ищцата поради недоказаност на обвинението. По сигнал на следовател от ОСС Р., Апелативна прокуратура В. с постановление от 4.11.2004 г. е отменила постановлението за прекратяване на наказателното производство и е върнала делото на ОСС Р. за доразследване. Предварителното производство е приключило на 8.06.2005 г., когато следовател при ОСС Р. е изпратил делото на ОП Р. с мнение за предаване ищцата на съд. На 14.07.2005 г. е изготвен обвинителен акт, той е внесен в съда, образувано е НОХД за престъпление по чл. 244, ал. 1, вр.чл. 243, ал. 1, вр.чл. 20, ал.2 и чл. 26, ал. 1 от НК. Делото е приключило с оправдателна присъда от 23.06.2006 г., влязла в сила на 27.11.2006 г. Въззивният съд е обсъдил подробно доказателствата по делото, че ищцата тежко е понесла воденото срещу нея наказателно производство, била е депресирана, стресирана, подтисната, неспокойна, за което е лекувана медикаментозно. Обсъдено е обстоятелството, че тя се е ползвала с добро име сред колегите си, което било накърнено с воденото срещу нея наказателно производство, както и обстоятелството, че веднъж се е наложило да и бъде оказана медицинска помощ на работното и място. При тези данни е направен извод, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на държавата, в лицето на ОСС Р. Като е съобразил степента и характера на претърпените от ищцата психически травми, съдът е преценил, че обезщетение в размер на5000 лв. е достатъчно, за да възмезди тези неимуществени вреди. В касационната жалба на Апелативна прокуратура В. се поддържа оплакването, че като е определил обезщетение за неимуществени вреди за целия период на наказателното производство срещу Н. К., съдът се е произнесъл по непредявен иск. В исковата молба бил посочен само периодът до 30.06.2004 г., когато предварителното производство срещу ищцата е било прекратено. Тя не е претендирала неимуществени вреди за последващ период и следователно съдът не следвало да ги присъжда. Освен това - П. счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. В жалбата на ОСС Р. се поддържа оплакване единствено за размера на неимуществените вреди, който жалбоподателят счита за завишен. Жалбите са неоснователни. Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба сочат на иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Исковата молба е била предявена преди приключване на наказателното производство, когато все още не е било ясно дали е влязло в сила определението за прекратяването му или не. При това положение настъпилите в хода на гражданския процес факти, които са от значение за спорното право, следва да бъдат взети предвид на основание чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.), както правилно е процедирал въззивният съд. Прекратяването на наказателното производството с постановление от 30.06.2004 г. на прокурор от ОП Р. е било отменено в хода на висящото гражданско производство по ЗОДОВ. От последващото развитие на наказателния процес е зависел изходът на гражданското дело и затова въззивният съд правилно е проследил отделните етапи на наказателния процес до приключването му с влязла в сила оправдателна присъда, което е станало на 27.11.2006 г., преди постановяване на обжалваното решение. С това решение съдът не се е произнесъл по непредявен иск, както счита жалбоподателят, той е преценил всички факти, които определят не само основателността на предявения иск по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, но и неговия размер. Този размер е в съответствие с критерия за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. При определянето на обезщетението съдът е съобразил всички факти, които са от значение за конкретния случай. Сумата от 5000 лв. в никакъв случай не е завишена, като се има предвид вида на престъплението, в което е била обвинена ищцата /прокарване в обръщение на подправени парични знаци/, накърняване на доброто и име сред колегите, както и начина, по който тя е приела воденото срещу нея наказателно производство и появилата се необходимост от медикаментозно лечение на увреденото и здравословно състояние. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,