Решение № 14237 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2831/2017 г.

Решение № 14237 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2831/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена Л. Й. от [населено място]срещу заповед № 8121 К-1872/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която е определена длъжността, която следва да заеме, експертно ниво, ранг и основна заплата. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби в оспорената част. Иска отмяна на акта, тъй като административният орган е следвало да определи по високи длъжност, ранг, степен и възнаграждение, съответстващи на общия й служебен стаж. Ответникът - министърът на вътрешните работи, не изразява становище по жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от чл. 140, ал. 2 от АПК двумесечен срок предвид липсата на указания в заповедта в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното: Жалбоподателят Л. Й., видно от кадровата му справка, е със завършено висше образование и придобита образователно-квалификационна степен "магистър" специалност "Автоматика и системотехника", професионална квалификация "Инжинер по автоматика и системотехника. Установява се, че той е назначен на служба в МВР, считано от 01.09.2002 г. на длъжност -главен специалист в сектор ИИЦ, КИАД-ДНСП. В справката са посочени последователно заеманите от Й. длъжности - специалист различни степени, включително и специалист I степен /системен администратор/. Считано от 21.06.2016 година до издаване на оспорената заповед - същият е специалист I степен /системен администратор/ в сектор ИТФС, към отдел ИТАП, ГДНП. С оспорената заповед, издадена на 06.02.2017 г. от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжност - Главен експерт/системен администратор/ в сектор "Информационни технологии, фондове и статистика", към отдел "Информационни технологии, анализ и планиране", при Главна дирекция "Национална полиция"-МВР, наименование на длъжностно ниво по КДА- Експертно ниво 3, с ранг IV младши, с ниво на основната месечна заплата- 17 и степен на основната месечна заплата- IV степен. Оспорената част на заповедта е издадена от компетентния орган по назначаването - министърът на вътрешните работи, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата от закона писмена форма. В заповедта фигурират оспорените наименование на длъжността, ранг и степен на основна заплата. Съгласно приложимото материално право - § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР, в сила от 01.02.2017 г., на служителите, преназначени по реда § 69, ал. 1, какъвто е и Й., се присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Няма спор по делото, а е видно и от доказателствата по него, че жалбоподателят не притежава по-висок ранг по Закона за държавния служител. Й. е назначен в соченият по-горе сектор, към отдел при Главна дирекция "Национална полиция" - Съгласно КДА, началник - сектор в структура по чл. 37, ал. 1, т. 13 МВР - "Главна дирекция" - е ръководно ниво- 7 А, а за лицата заемащи експертни длъжности в сектора, експертното ниво е 3, като лицата заемащи длъжността, "главен експерт", на каквато е назначен жалбоподателят - минималният ранг е IV младши /номер 203 а от КДА/. Тоест при издаване на оспорената заповед е спазено приложимото материално право, а именно изискването на § 69, ал. 5 относно ранга, който следва да й бъде определен. Липсва правна норма, според която да бъде определен по-висок ранг в зависимост от предходния стаж като държавен служител по ЗМВР или по друг критерий. Така определения ранг не противоречи и на целта на закона, а именно - последващите минималния ранг по-високи рангове да бъдат присъждани при спазване на чл. 75 от ЗДСл и атестиране по реда на Наредбата по чл. 76, ал. 11 от ЗДСл. Предвид изложеното липсват основанията по чл. 146 от АПК и оспорването срещу обжалваната част от заповедта следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,