Решение № 1646 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2009 г.

Решение № 1646 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Казим Хазроли, гражданин на Косово, срещу решение № 227 от 6.07.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария с доводи, че е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отменено и делото като преписка върнато на административния орган с указания за ново надлежно произнасяне. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна и затова оспорването на административния акт следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства, в изпълнение разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Казим Хазроли, гражданин на Косово, мюсюлманин - сунит, албанец по народност, семейно положение - неженен. За да постанови отказ по направеното искане Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария правилно е преценил обстоятелствата по делото и бежанската история на молителя. Казим Хазроли е влязъл нелегално в България на 25.02.2008 г. В молбата си формулира искане за подкрепа от държавата за да остане в нея около две години. Преди това е подавал молби за закрила в други европейски държави, където такава му е отказана. Отказът на жалбоподателя да се завърне в страната си на произход поради страх от "кръвно отмъщение" от друг род, което след убийството на баща му се пренесло върху него, не кореспондира с останалите доказателства по делото и със справката на дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет относно актуалната икономическа и политическа обстановка в Косово. Дори и да съществува някаква възможност за налагане на "кръвното отмъщение", като част от обичайни норми и обичайно право, жалбоподателят не е доказал, че е субект на преследване и че за него са налице основанията за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. В тази насока правилни са изводите в обжалваното решение, че жалбоподателят е дал различни и противоречиви обяснения в проведеното интервю, касаещи желанието му да остане в България временно за да получи документ за самоличност и легално да замине отново в Европа или да се върне в Косово и да работи по професията си. Предвид на това правилно е установено, че по отношение на жалбоподателя не са налице основанията, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е изпълнил задължението си да се произнесе относно сигурността на държавата на произход, по отношение на която се установява, че основните проблеми от гледна точка защита на правата на човека в Косово са свързани с осигуряването на достатъчна степен на закрила на малцинствените т. е. неалбанските етнически групи. Причините на които се позовава жалбоподателят не са в резултат на политическата обстановка в Косово и решението на ДАБ е законосъобразно, поради липса на нарушения които да налагат отмяна на същото. При тези данни и след като процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,