Решение № 7388 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 31/2014 г.

Решение № 7388 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 31/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-сектор "Миграция" при Областна дирекция на МВР - Варна против решение № 2532 от 17.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2719/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен негов отказ № 27690/09.07.2013 г. за продължаване срока на пребиваване в страната на Бора Гюлсерен, гражданин на Република Турция. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че последващо кандидатстване и записване в университет, в различна специалност, не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, поради което счита, че постановеният отказ е материално законосъобразен, а решението на административния съд - неправилно. Моли същото да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което подадената от Бора Гюлсерен жалба се отхвърли като неоснователна. Ответникът Гюлсерен Бора не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. С атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е постановен отказ от продължаване срока на пребиваване в Република България на турския гражданин Бора Гюлсерен на основание чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като последният не е доказал обстоятелството, че е приет за редовно обучение във висше училище в страната. За да отмени оспорения отказ № 27690/09.07.2013 г. на началник-сектор "Миграция" при ОДМВР - Варна, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. От една страна е приел за безспорно установено, че чужденецът не е имал качеството на редовен студент във ВУЗ на територията на страната, като, от друга страна, е заключил, че в хода на съдебното производство е представено писмено доказателство, удостоверяващо статута на чуждия гражданин - същият е записан като студент във ВСУ "Черноризец Храбър", първи курс, през учебната 2013/2014 г. Поради това съдът е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Тъй като към момента на произнасяне е отпаднала материалноправната предпоставка за постановяване на отказа за продължително пребиваване на територията на Република България на турския гражданин, съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен. По делото няма спор за факти. Спорът е по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ в съответствие с фактическите установявания по делото. Насърчаването на образованата и научно-изследователската емиграция е сред основните императиви на политиката на ЕС в областта на визи, емиграция и убежище съгласно Дял V глава 2 от ДФЕС и конкретната регламентация в Директива 2004/114/ЕО на Съвета и Директива 2005/71/ЕО. Същият приоритет на съюзното законодателство намира своето отражение и в разпоредбата на чл. 24в от ЗЧРБ. По силата на чл. 2, б. "б" от цитирания акт "студент" се свързва с определен учебно-образователен курс, който представлява основна дейност за чужденеца, в резултат на която той ще получи документ за завършено висше образование, признат в държавата-членка, включващ диплом, сертификат или докторантска степен, получени от висшето учебно заведение, като може да покрива и подготвителната програма за този вид обучение, съгласно националното законодателство. Сред специфичните условия за предоставяне право на продължително пребиваване, приложим по отношения на студенти съгласно чл. 7, т. 1, б. "а" на Директивата, е изискването студентът да е приет във висше учено заведение. Съгласно чл. 12, т. 1 от Директивата разрешение за пребиваване се издава на студента за срок най-малко една година, който е подновяем, ако притежателят му продължава да отговаря на условията, посочени в чл. 6 и чл. 7. Ако продължителността на учебно-образователния курс е по-малка от една година, разрешението за престой съответства на срока на това обучение. По определението на § 4д, т. 5 от ДР на ЗВО действащи студенти и докторанти са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година. Според разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗВО студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", а според чл. 45, ал. 1 от ЗВО обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен "бакалавър" или магистър" завърша с държавен изпит или защита на дипломна работа. По разпореждане на чл. 67 от ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище. В чл. 74, ал. 1, т. 1 от същия закон е предвидено, че студент се отписва при успешно завършване на курса на обучение, при напускане или преместване. В конкретния случай категорично е установено, че към датата на издаване на оспорения отказ - 09.07.2013 г., чужденецът не е записан като студент във висше учебно заведение в България. Това обстоятелство се потвърждава и от Уверение № У5-6922/15.07.2013 г. на ВСУ "Черноризец Храбър", в което е отразено, че Бора Гюлсерен е отписан от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Разпоредбата на чл. 16 от Директива 2004/114/ЕО предвижда, че държавите-членки могат да оттеглят или да откажат подновяването на разрешение за пребиваване, ако притежателят му не е отговарял или вече не отговаря на изискванията за влизане и престой, посочени в чл. 6, и в зависимост от категорията, в която попада, съгласно условията, посочени в чл. 7 - чл. 11. Ето защо, като е установил, че чужденецът не е студент, нито е приет за студент към момента на издаване на атакувания отказ, административният орган е съобразил точно материалния закон. Видно от Уверение № У3-04068/01.10.2013 г. на ВСУ, прието в съдебно заседание, лицето действително е записано като студент за учебната 2013/2014 г. Това ново, последващо издаването на акта, обстоятелство не е основание за отмяна на заповедта, тъй като приложимата правна уредба изрично изисква лицето да е прието за студент преди упражняване правото му на постоянно пребиваване, като отпадането на основание за упражняване на право на пребиваване - прекратяване на следването, отписване от университет и др., е основание за отказване подновяване на разрешението за пребиваване. Тези обстоятелства не могат да бъдат преодолени чрез последващо записване. Приложението на чл. 142, ал. 2 от АПК във връзка с последващо записване на касационния ответник като студент във ВУЗ, като основание за отмяна на процесния административен акт, е неправилно. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти, които са от значение за решаване на делото. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Бора Гюлсерен срещу отказ № 27690/09.07.2013 г. на началник-сектор "Миграция" при ОД на МВР - Варна бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд