Решение № 1497 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5680/2007 г.

Решение № 1497 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5680/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК /отм./.

Н. Д. Б. от гр. Д. чрез своя процесуален представител а. Б е обжалвал решението на Смолянския окръжен съд от 13.07.2007г по гр. д. № 125/2007 г с което е отменено решението на Девинския районен съд от 10.01.2007 по гр. д. № 276/2005 г. и е постановено ново решение. С него Смолянският окръжен съд приел за установено по отношение на Н. Д. Б., че Д. л. гр. Д., е собственик на възстановените с решение № 145 от 10.05.2001г на Поземлената комисия гр. Д. иглолистни гори както следва:

4.00 дка иглолистни гори находящи се в района на гр. Д. м."Н" и обозначени с № 1* при граници: имот № 1*,имот № 194005, имот № 1* и имот № 1* съобразно скица № 1* от 7.12.2005г и таксационна характеристика:

2.00 дка горска ливада от,находяща се в местността "И",представляваща имот № 2* при съседи: имот № 2* имот № 2*,имот № 2* и имот 260031 съгласно скица № 1677/7.12.2005г и таксационна характеристика;

1.00 дка иглолистна гора в м."Т",представляващ имот № 2* при граници: имот № 2* имот № 2*,съгласно скица № 1* от 7.12.2005 г. и таксационна характеристика,

както и на възстановените в решение № 146/10.05.2001г на Поземлената комисия гр. Д., гори както следва:

4.00 дка горска нива в местността "И",обозначена като имот № 2* при граници: имот № 2*,имот № 2*,имот № 2* и имот № 2*,съгласно скица № 1* от 07.12.2005г и таксационна характеристика и

8.00 дка иглолистна гора в м. "Топилата" представляваща имот № 2* по картата на землището и при граници: имот № 2* и имот № 2* по скица № 1680/7.12.2005г и таксационна характеристика.

Със същото решение ответникът Б. е бил осъден да предаде владението,да заплати направените по делото разноски в размер на 450 лева и в полза на държавата такса в размер на 234 лева.

В касационната жалба се поддържа,че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано- отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК /отм./.

Държавната агенция по г. е представила становище в което е отразено искането касационната жалба да се остави без уважение.

М. на з. и г. е на становище,че решението на Смолянския окръжен съд е законосъобразно - правилно постановено- и че за това следва да остане в сила.

Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Смолянския окръжен съд,прие следното:

Държавното л. гр. Д. с искова молба от 10.11.2005 г. предявило ревандикационни искове срещу Н. Д. Б. от същия град з. дка иглолистни гори,собствеността върху които Общинската поземлена комисия гр. Д. му била възстановила с две поредни решения: решение № 145 и решение № 146,двете от 24.09.1999 г.

Смолянският окръжен съд правилно е приел, че Държавното л. е имало процесуалната възможност да предяви исковете,тъй като съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закон за г. е юридическо лице,орган на Националното управление на г. и като отделна обособена структура- юридическо лице, е можело да бъде страна-ищец по дело, установяващо вещни права върху иглолистни гори.

Подобен извод може да се направи и от разпоредбата на чл. 18 ал. 4 ГПК /отм./ "По дела,които се отнасят до имоти-държавна собственост,намиращи се на територията на страната,държавата се представлява от министъра на р. р. и благоустройство"А съгласно чл. 19 ГПК /отм./"Държавните учреждения са длъжни да уведомят министъра на финансите за заведени от тях или срещу тях дела,а по дела които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост- министъра на р. р. и благоустройство. М. на финансите и М. на р. р. и благоустройство могат да вземат участие в тези дела"

Съгласно чл. 12 ал. 5 ЗВСВГЗГФ. новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) По делата по чл. 13, ал. 2, 6 и 11 се призовава регионалната дирекция по г., както и държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство по местонахождението на имота.

От всички събрани по делото доказателства е било безспорно установено,че Поземлената комисия в гр. Д. е възстановила собствеността върху площите-иглолистни гори-в полза на Н. Д. Б. в района на Държавното л. гр. Д. и в района на горите-държавна собственост. Възстановяването е извършено в нарушение разпоредбите на чл. 14 ал. 5 ЗВСВГЗГФ (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2001 г.),според които: "Възстановяването на правото на собственост на лицата по ал. 1се извършва в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, определени с Постановление на М. на з. и държавните имоти по чл. 20 от Закона за г. (ДВ, бр. 124 от 1925 г.) или други налични документи и/или картен материал. "

По делото не е било представено нито едно доказателство за лична собственост на заявителя-негова или на неговия наследодател Д,нито пък че тези гори са били включени в държавния горски фонд съгласно Закона за трудовата поземлена собственост (ДВ, бр. 81 от 1946 г.), Закона за собствеността и стопанисването на частните гори (ДВ, бр. 292 от 1947 г.), Закона за стопанисване и ползуване на г. (ДВ, бр. 71 от 1948 г.), Закона за г. (Изв., бр. 89 от 1958 г.), Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията,свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 1944 г.), Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти (ДВ, бр. 122 от 1949 г.), както и по силата на последвалите закони, укази и актове на Министерския съвет, Държавния съвет и Президиума на Народното събрание.

(2) Възстановява се правото на собственост и върху г., изключени от държавния горски фонд за изкореняване, но неизкоренени.

(3) Възстановява се правото на собственост върху г. и земите от горския фонд, конфискувани с присъди, които са отменени в частта им за конфискация. - чл. 2 ЗВСГЗГФ

По пътя на косвения съдебен контрол решаващият съд законосъобразно е приел,че г.,предмет на делото,са държавна собственост. Освен че не е имало никакви данни и никакви писмени доказателства за това че ответникът- физическо лице или неговият наследодател някога са били собственици на тези гори, Смолянският окръжен съд изяснил и с помощта на вещо лице,че те представлявали иглолистни гори на възраст 90-100 години и това е означавало че не са можели да бъдат частна собственост,след като са били приобщени към територията на България след 1912 година . Техният статут е бил държавен.

Ответникът по исковете-сега касационен жалбоподател- се е позовавал за правата си на собственик само на решенията на поземлената комисия с твърдението, че те представлявали стабилни административни актове,които не са били е отменени по съответния ред на Закона за административното производство -ЗАП /отм./.

Въззивният съд,разглеждайки по същество гражданскоправния спор, правилно по пътя на косвения съдебен контрол,е уважил исковете за собствености не е зачел конститутивното действие на решенията на поземлената комисия.

Това е така, защото възстановяването на собствеността на отчуждените гори и земи от горския фонд настъпва не директно, по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират активно по предявения иск за собственост.

В това административно производство по ЗВСВГЗГФ -обаче не е участвала като страна държавата чрез нейния орган Държавното л. и за това този орган не е бил обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, което не е било задължително за него. Щом като Държавното л. не е било легитимирана страна в реституционното производство, то не е разполагало и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение по него- т.е. включително и когато то е било материално незаконосъобразно. Държавното л. не е можело да се защити по реда на обжалване на решението на поземлената комисия,а пътя за защита е бил в гражданския процес. В това производство ответникът му е противопоставил вещните права, придобити въз основа на решението на Поземлената комисия. Ищецът-държавният орган на който е възложено стопанисването на държавните гори, не е могъл да иска отмяната му, но направил възражението, че не са били налице изискванията за допустимост на реституцията при хипотезите на чл. 1-3 от Закона за възстановяване собствеността върху г.и земите от горския фонд, защото съгласно чл. 13 ал. 3 Изм. - ДВ, бр. 49 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. При възможност заявлението се придружава и с описание на имота.

Не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост:

1. писмени декларации на заявителите;

1. свидетелски показания;

1. протоколи за определяне "предмета на горското стопанство", издадени въз основа на чл. 22 от Закона за г. от 1922 г. и чл. 20 от Закона за г. от 1925 г..

По настоящето дело решаващият съд е бил длъжен да разгледа твърденията на ищеца, че лицето на което Поземлената комисия е възстановила собствеността върху вековните гори не е отговаряло въобще на изискванията на реституционния закон. Смолянският окръжен съд законосъобразно е приел,че не са били налице условията за реституция на г.,предмет на правния спорт.т.е решението на Поземлената комисия е било материално незаконосъобразно и без да отменява или да се произнася изрично по законосъобразността на акта,правилно е уважил исковете за собственост. Да се приеме обратното би означавало Държавното л., което е отделен самостоятелен орган от другия държавен орган-Поземлената комисия гр. Д. да се обвърже от резултата на административното производство по реституцията. А в него Лесничейството не е можело да участва и да защити правата които са му предоставени със закон в т.ч. и на собственост и поради това в гражданския процес не би могло да му се откаже тази възможност. В защита правата на собственост в гражданското съдопроизводство са се противопоставили придобитите в административната процедура вещни права от ответника-физическо лице и именно по пътя на косвения съдебен контрол са били установени действителните права на заявителя на гори пред поземлената комисия гр. Д.. Защото и в двата случая е било необходимо да се изследват правопораждащите факти,а доколкото актът на административния орган- Поземлената комисия е такъв факт, при разрешаването на възникнал между страните гражданскоправен спор,съдът е можел без да го отменя или изменя, само да констатира материалната незаконосъобразност и с оглед на това да приеме съществуването или не на определени правоотношения.

В тази насока практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд е последователна - Т. Р. № 78/73 г. на ОСГК на ВС, Т. Р. № 2/91 г. на ОСГК на ВС, Т. Р. № 6/2005 г. ОСГК на ВКС, които са задължителни за правилното прилагане на закона. Косвеният съдебен контрол и в този случай е бил допустим и както правилно е приел Смолянския окръжен съд,ответникът като владеещ несобственик е бил без правно основание в описаните в решенията на Поземлената комисия гори и за това исковете на невладеещият собственик- държавата чрез Държавното л. гр. Д. като основателни и доказани, правилно са били уважени.

Решението на Смолянския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт. Оплакванията,развити в касационната жалба са неоснователни. Н. Д. Б. не е можел да се легитимира като собственик на г.,описани в двете решения на Поземлената комисия гр. Д. и за това е бил длъжен да предаде владението им.

Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК

Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд