Решение № 9469 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1576/2010 г.

Решение № 9469 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1576/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Гасан Кайед Жома, чрез процесуалния му представител срещу решение № 299 от 22.12.2009 г. на Административен съд - Смолян по адм. дело № 360/2009 г. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" Смолян, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Смолян е отхвърлил жалбата на Гасан Кайед Жома срещу заповед № ОЧ-144/12.11.2009 г., издадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, с която на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България". Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е преминал държавната граница на страната около 2,00 ч. на 12.11.2009 г., заедно с група граждани на Израел - Палестинска територия, без необходимите документи, с цел да получи статут по Закона за убежището и бежанците. При тези данни, съдът е достигнал до извод, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с разпоредбата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, която предвижда налагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата на Р България" на чужденец, който не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. При издаване на оспорения акт са спазени административнопроизводствените правила - по преписката е приложен протокол, че лицето е без документи, изготвено е предложение рег. № 12097/12.11.2009 г., в което са отразени фактическите обстоятелства, станали известни при снемане обяснения на лицата, назначен е преводач на жалбоподателя, който го е запознал със съдържанието на акта при връчването му на 12.11.2009 г. Съдът е счел, че липсата на срок за доброволно изпълнение по чл. 39б от ЗЧРБ не съставлява нарушение, което да обуслови незаконосъобразност на решението. При тези съображения съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и иска да се отмени. В тази насока твърди, че противно на приетото от съда, заповедта е немотивирана, тъй като предложението, за което съдът е приел, че съдържа мотивите към акта, не е подписано от органа, който го е изготвил и е негодно доказателствено средство. Счита, че отсъствието на срок за доброволно изпълнение по реда на чл. 39б от ЗЧРБ представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е прието при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон. Правилно съдът е посочил, че след като чужденецът не може да удостовери легално влизане в страната, административният орган в условията на обвързана компетентност следва да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда и на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. Неоснователни са твърденията за немотивираност на оспорения акт. Предложението, на което се е позовал административният орган, е представено по делото в препис, с посочване на органа, който го е изготвил, надлежно заверено, т. е. не се касае за липса на задължителен реквизит и съответно за порок на акта. Документът има официален характер и доказателствената му сила не е оборена, поради което съдът правилно го е ценил при решаване на спора. Обстоятелството, че в заповедта административният орган не е приложил разпоредбата на чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ също не обуславя незаконосъобразност на акта. С оглед релевантните факти, жалбоподателят не притежава и не би могъл да се снабди с валидни документи за самоличност, които биха му позволили да напусне легално и доброволно страната, без съдействието на компетентните български власти. В този случай са налице основания да се счита, че предоставянето на срок за доброволно изпълнение ще възпрепятства процедурата за връщане, поради което не представянето на такъв срок не представлява нарушение на целта на закона за прекратяване на незаконния престой на граждани на трети страни по справедлива и прозрачна процедура. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,