Решение № 11762 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2010 г.

Решение № 11762 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Пламена Стоянова от САК - пълномощник на: Иванка Иванова Пунчева и Пламен Иванов Пунчев, срещу решението на СГС (Софийски градски съд), Адм. колегия, III Б състав по адм. дело № 03276/2006 г. Касаторите считат, че решението, с което е отхвърлена жалбата им срещу постановен от Кмета на Столична община Отказ за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-3/11.04.2006 г. като е прието, че е законосъобразен, е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според тях неправилен е извода на съда, че първият отказ на Кмета на СГО № РД-54-1453/21.07.94 г. е административен акт, влязъл в сила, защото е с адресат починало лице. Отделно от това считат, че са налице предпоставките на реституционния закон - чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а не е обсъдено възражението им, че няма категорично заключение от вещото лице върху имота да има реализирано мероприятие. Няма събрани данни относно законността на извършеното мероприятие "положен асфалт". Не са обсъдени възраженията им относно липсата на мотиви към извода на съда, че осъществяването на каквото и да е строителство обективира наличен фактически състав на чл. 2 от ЗВСВНОИ. Молят съдебното решение да бъде отменено. От ответника Кмета на Столична община - Дирекция "Инвестиционно отчуждаване", гр. София, чрез пълномощника адв. Цветанка Василева /САК/ е постъпило писмено Становище, в което се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, а касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, а по същество е неоснователна. Преди всичко не може да се индивидуализира, обособи собствеността на касаторите, тъй като те претендират за възстановяване на отчужден през 1960 г. имот, съставляващ 1/6 идеална част. Отчуждаването е извършено възмездно и обезщетението е изплатено. Мероприятието е реализирано - осъществено е строителство, за което е отчужден имота. Няма незаета и свободна площ, която да позволява 1/6 идеална част от нея да бъде възстановена. Решението на СГС следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 30.06.2009 г. по адм. дело № 03276/2006 г., в производство по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти (ЗВСВНОИ) по ЗТСУ и др. закони, във връзка с чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.), вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, Софийски градски съд, Адм. колегия, III Б състав отхвърля жалбата на Иванка Иванова Пунчева и Пламен Иванов Пунчев (с посочени конкретни адреси), срещу Отказ по искане за отмяна отчуждаване на недвижим имот № РД-54-3/11.04.2006 г. на кмета на Столична община. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в хипотезата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС единствената предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия посочени в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в текста териториално - устройствени и благоустройствени нормативни актове и молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила, а по делото се установява, че в имота, претендиран от жалбоподателите са реализирани мероприятията, за които е отреден по регулационните планове. По-конкретно: имотът попада в двора на действащо предприятие БУД "Интрансмаш" (към момента с наименование "Интрансмаш - инженеринг" АД), част от имота е върху сградата и в сервитутните отстояния около нея, а останалата свободна площ е част от отчуждителното мероприятие - представлява асфалтиран подход към сградата на предприятието - факти, установени от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Законосъобразността на отрежданията по регулацията не подлежи на обсъждане в реституционното производство, а от значение за случая е единствено налице ли е строителство върху незастроения преди отчуждаването имот. Такова строителство е започнало и завършено, като е без значение дали строителните дейности са осъществени според първоначалното мероприятие или това по преотреждането. Тези съображения на съда са правилни и съобразени с постоянната съдебна практика на Върховния административен съд по такива казуси. Не се споделят разсъжденията на съда по отношение на първия отказ за отмяна на отчуждаването, постановен по искането на починалия наследодател на жалбоподателите Иван Лозанов Пунчев - нито е налице влязъл в сила административен акт, нито последващата молба представлява искане за преразглеждане на въпроса. Разпоредбата на чл. 32 от отменения ЗАП няма приложение за спора. Независимо от това, като краен резултат съдебното решение е правилно. Предмет на разглеждане по адм. дело № 03276/2006 г. е отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот с № РД-54-3 от 11.04.2006 г. на Кмета на Столична община. Според пълномощника на жалбоподателите имотът на наследодателя им е отчужден като незастроен. При това положение правилно съдът е квалифицирал случая по чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При тази хипотеза действително единствената предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, посочени в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21.04.1990 г. по един от изчерпателно изброените в текста териториално-устройствени и благоустройствени нормативни актове и молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останала свободна, незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел, така както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон, при които задължително се извършва проверка дали са налице нормите за лице и повърхност, необходими за парцел по отменения вече ЗТСУ (чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ) или за урегулиран поземлен имот по действащия понастоящем ЗУТ (чл. 19, ал. 1, т. 1). В конкретния случай от приетата по делото техническа експертиза и приложените към нея две скици е видно, че има част от имота с площ от около 320 кв. метра, която не се засяга от никакви постройки, но това място, освен че се намира в оградата на действащо предприятие, е с изпълнени благоустройствени мероприятия - асфалтиран терен, осигуряващ подход към административната сграда и тези в северната част на имота. От тези технически данни може да се направи единствения правен извод, че върху процесния имот, който всъщност е 1/6 идеална част, е изпълнено фактическо строителство, като е без значение дали е по първоначалното отреждане или по преотреждането на терена. От събраните по делото доказателства се установява, че парцел I от кв. 264 по плана на Красно село - София, в който попада и имот пл. 11, е отреден със заповед № 6938/3.11.1958 г. за Научно-изследователски институт за текстилни влакна и материали при Министерство на леката промишленост, а със заповед № 2141 от 5.05.1960 г. НИИТВМ предава безвъзмездно на ВМКО "Машпроект" при Комитета по промишлеността горния имот заедно с намиращите се върху него постройки, като е предоставен за ползване на СПКИ "Трансподеммаш" при Комитета по машиностроене, при анкетиране - "Интрансмаш". Имотът се намира в оградата на бившето Българо-унгарско дружество "Интрансмаш" (сега "Интрансмаш - Инженеринг" ЕАД) и се ползва за неговите нужди, който факт е достатъчен за извода, че реституцията е невъзможна. Освен това следва да се отбележи, че преценката дали фактически е започнала реализацията на мероприятието, за което е отчужден един имот се прави в зависимост от започналото изграждане на предвиденото строителство в целия терен, включващ не само процесния имот, а и всички останали отчуждени имоти, влизащи в него и отредени за едно и също мероприятие. "Положения асфалт" не е самостоятелно мероприятие, а елемент от основното отчуждително мероприятие. Без значение за спора е как се нарича законово необходимото разстояние от изградена сграда - "сервитут", "сервитутно отстояние" или "прилежаща площ". В реституционното производство по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗСне се поставя въпроса за законност или незаконност на реализацията на обектите, за разлика от земеделската реституция, която изисква законност на построяване на сградите и то само в хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, а не и в случаите на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ например. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Не са налице законоустановените в чл. 2 от реституционния закон предпоставки за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността на правоимащите, като в тази хипотеза е ирелевантно обстоятелството от незасегнатата част (каквато в случая няма) може ли да се обособи самостоятелен парцел. За прецизност обаче следва да се констатира, че съгласно приложения по делото оценителен протокол по рег. преписка № 52/1959 г., както и решение № 289-VI от 10.11.1959 г. на Софийски народен съд по гр. дело № 9709/1959 г., на наследодателя на жалбоподателите Иван Лозанов Пунчев са били оценени и постройки. Тъй като няма данни дали тези сгради съществуват още, случаят ще попадне в хипотезата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а именно - "когато сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи". Тъй като в отчуждения имот не само е започнало, но и е реализирано фактическо строителство, то е без правно значение второто условие - дали дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. С тези коригиращи мотиви решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,