Решение № 222 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2697/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение10.06.2013 г.докладчик Надежда Зекова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. С. от [населено място] за отмяна на решението по гр. д. № 45411/2011 г. на Софийския районен съд, гражданска колегия, 68 състав. ОСЪЖДА С. С. С. да заплати на С. д. с. "Св. И. Р.", [населено място] сумата 600 /шестстотин/ лева разноски по делото за производството пред касационния съд.
Мотиви
Решение № 222 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2697/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 303 ГПК. С. С. от [населено място] е подал молба за отмяна на решение на Софийския районен съд по гр. д. № 45411/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от него иск против С. д. с. за обезщетение в размер на 8 593,30 лв. за оставането му без работа поради незаконно уволнение. Ответникът С. д. с. "Св. И. Р.", [населено място] оспорва молбата за отмяна като неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Искането за отмяна на решението на районния съд е заявено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - ново писмено доказателство, с което молителят не е могъл да се снабди своевременно преди постановяване на оспорваното решение. Като такова доказателство е посочена приложената към молбата служебна бележка от 17.12.2012 г. на Агенцията по заетостта, дирекция "Бюро по труда" София - С., че С. е регистриран като безработен за периода 16.11.2009 г. - 9.09.2010 г. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква откриване на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което страна не е могла да посочи или представи при решаване на делото по независещи от нея причини. Този фактически състав в случая не е налице. Софийският районен съд с решението по гр. д. № 45411/2011 г. е отхвърлил иска за сумата 8 593,30 лв. поради липса на материалноправно основание. По делото е безспорно установено, че с друго съдебно решение е отменено уволнението на С., извършено на 1.09.2009 г. и му е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за шест месеца, считано от 11.09.2009 г. до 11.03.2010 г. Безспорно е, че след 11.03.2010 г. до 9.05.2011 г. С. е бил без работа, като решаващият съд е посочил, че за този период законът не предвижда заплащане на обезщетение на незаконно уволнения служител, а отговорността на работодателя е ограничена до шест месеца, следващи датата на уволнението - чл. 225, ал. 1 КТ. При това положение, представената служебна бележка от Бюрото по труда няма отношение към решаването на делото. Тя удостоверява фактическо обстоятелство, което не е било спорно и е съобразено от Софийския районен съд при постановяване на решението по гр. д. № № 45411/2011 г., но това фактическо обстоятелство няма значение за решаването на делото, защото искът е отхвърлен поради липса на правно основание да се претендира заплащане на обезщетение за повече от шест месеца след уволнението, а не защото не е доказано състояние на безработица. Не са налице и формалните предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй-като молителят С. - ищец по гр. д. № 45411/2011 г., е могъл да представи документ от Агенцията по заетостта - "Бюро по труда" София - С. в хода на производството по същото дело. Върховният касационен съд