Решение № 14382 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2017 г.

Решение № 14382 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И., чрез пълномощника му адв. Г. Юрукова, против решение № 419 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 47/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице № 339 зз-20 от 21.01.2017 г., издадена от полицейски служител от РУ гр. Сандански. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че обжалваната заповед е мотивирана и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Цитираната в заповедта докладна записка не е връчена на жалбоподателя, не става ясно целта на задържането, като посочването на същата не удовлетворява изискването за посочване на "другия закон" в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на което основание е издаден оспорения акт. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и делото да бъде решено по същество като се уважи жалбата и се отмени заповедта за задържане като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - М. К. - полицейски орган - полицай охрана на обществения ред (ООР) в РУ Сандански не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по подадена жалба от И. И. против заповед за задържане на лице № 339 зз-20 от 21.01.2017 г., в която е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, във вр. с ДЗ с рег. № 339 р-970 от 21.01.2017 г. и жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в РУ гр. Сандански. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че срещу И. И. е издадена заповед за незабавна защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). На 21.01.2017 г. издателят на заповедта, като член на АП-ПК, по разпореждане на оперативната дежурна част (ОДЧ) в РУ Сандански е изпратен в с. [населено място] по сигнал за скандал, свързан с отказ да бъде предоставено дете на родител. На място заварили И. И., който заявил, че С. М. отказва да му даде детето И. И., по отношение което има определен в негова полза режим на лични контакти по силата на съдебно решение. С. М. предоставила издадената срещу И. заповед за незабавна защита № 11/2016 г. Полицейският служител уведомил оперативния дежурен, който разпоредил И. да бъде задържан за 24 часа, като за случая е уведомена и Районна прокуратура гр. Сандански. По този повод е издадена и оспорената заповед. При тези фактически данни, съдът от правна страна е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 72 от ЗМВР, както и че същата е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 74 от ЗМВР, като съдържа всички посочени в нормата реквизити. Приел е, че в заповедта е посочено правното основание по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, съгласно който текст полицейските органи могат да задържат лице в други случаи, определени със закон. В заповедта е посочена и докладна записка от същата дата, в която е описано, че спрямо задържаното лице има издадена заповед по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, забраняваща му да се приближава на по-малко от 500 метра от жилището на С. М., намиращо се в с. [населено място], както и да приближава на по-малко от 500 метра от местата за социални контакти, посещавани от нея и детето И. И., като задържането е за нарушение на заповедта за незабавна защита, за което е уведомена и Районна прокуратура гр. Сандански. Съдът е приел, че това е посочване на основанието по ЗЗДН като "друг закон", по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Безспорно е установено нарушение по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, в който случай лицето нарушител се задържа и се уведомява съответната районна прокуратура. На задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 от ЗМВР, тези по чл. 73 от ЗМВР, указано му е в какъв срок може да обжалва заповедта, както и е спазен срокът за задържане. По тези съображения съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел относно изискването за посочване на правно основание, визирано в "другия закон", в случаите на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, че същото е изпълнено. В представената по делото докладна записка се съдържат данни, че задържането е извършено, с оглед установеното нарушение от страна на задържаното лице на разпореденото с издадена от съда заповед за незабавна защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН. В този случай, съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган, констатирал нарушението има императивно вменено му задължение да задържи нарушителя и да уведоми съответната прокуратура. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът в нарушение на закона е приел наличие на мотиви в оспорената заповед, тъй като такива липсват, доколкото не са посочени фактически и правни основания за издаването й. От посоченото в акта, така и от данните в преписката е установено фактическото основание за задържане на И., а именно нарушение на заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Налице са и всички предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - налице е основание в "друг закон" - ЗЗДН за постановяване на задържането. Вярно е, че в заповедта за задържане не е посочена нормата на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, но изрично е препратено към съставената докладна записка, в която са посочени и фактическото и правното основание по ЗЗДН. Мотивите се съдържат в документ, който е цитиран и е неразделна част от заповедта, изложени са от издателя на акта и изпълват изискването за мотивираност на същия. В този смисъл е и ТР № 16 от 31.03.1976 г. на ВС, ОСГК, което е задължително за съда. Правилно съдът е приел, че не са нарушени правата на жалбоподателя, като същият е разбрал причината за задържането. В самата заповед за незабавна защита, с която той е запознат е посочено, че при нарушаване на разпоредените с нея мерки, нарушителят подлежи на задържане от органите на МВР. Категорично е установено, че още в момента на задържането е станало ясно, че същото е във връзка с нарушаването на издадената съдебна заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Правилно съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,