Решение № 9558 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1457/2014 г.
ВАСVII отделение08.07.2014 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 548 от 31.10.2013 г. по адм. д. № 621/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, по жалбата на инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД, гр. Велико Търново. Връща делото на същия съд за ново разглеждане. Оставя без разглеждане жалбата на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново срещу решение № 548 от 31.10.2013 г. по адм. д. № 621/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. В прекратителната част решението е с характер на определение и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението, в останалата част решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9558 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1457/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационни жалби на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД ("ОДПГ" ЕООД), гр. Велико Търново и Красимир Тодоров Колев - инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД, гр. Велико Търново, срещу решение № 548 от 31.10.2013 г. по адм. д. № 621/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е прогласен за нищожен акт за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена от служител на "ОДПГ" ЕООД по отношение на автомобил управляван и собственост на Иван Красимиров Иванов. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по жалбата - Иван Красимиров Иванов от гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата на "ОДПГ" ЕООД е недопустима, като подадена от ненадлежна страна. Втората касационна жалба е допустима, но производството по делото пред първата инстанция е било недопустимо, поради липса на предмет. Съдът е установил от фактическа страна, че ответникът Колев /сега касатор/ към момента на съставяне на акта и принудителното преместване на автомобила е бил овластен само да изготвя констативен протокол за установяване неправилното паркиране на автомобили, но не и да издава разпореждане за преместване, както и че съставянето на констативен протокол за неправилно паркирано превозно средство и издаването на разпореждане за неговото преместване, са две различни неща. Такова разпореждане не е издавано. В тази насока съдът отбелязва в мотивите на решението, че "макар да твърди, че е овластен" Колев не се подписва и не вписва в съставения констативен протокол имената си като лице, разпоредило преместването, т. е. като лице, наложило принудителната административна мярка, а само като съставител на констативен протокол. Следователно, самото преместване, като фактическо действие по изпълнение на мярката е осъществено без същата да е разпоредена, т. е. без да е осъществен правопораждащият юридически факт, който би могъл да бъде надлежен предмет на административно-съдебен контрол по настоящия ред. Налице са обстоятелства, които предполагат друг ред на правна защита щом жалбоподателят претендира, че са нарушени негови права. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да обяви за нищожно оспореното разпореждане, съдът е приел, че не се установява разпореждането за преместване в устна форма да е издадено от полицейски служител по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, като няма и твърдения за това. В представената докладна записка се посочва от съставилият я служител на "ОДПГ" ЕООД, че преместването е извършено от служители на дружеството. В съдебно заседание инспекторът от "ОДПГ" ЕООД е посочил, че когато репатриращия автомобил не се придружава от полицейски служител разпореждането за принудително преместване на автомобила се издава от служител на "ОДПГ" ЕООД. Заявил, че съобразно издадената заповед от кмета на Община- Велико Търново, с която се упълномощава да осъществява дейността си е упълномощен само да съставя констативни протоколи за извършеното принудително преместване на неправилно паркирани автомобили, но не и да издава разпореждания за налагане на принудителни административни мерки. В констативния акт е записано, че се издава на основание заповед № РД-22-31/11.01.2013 г. на Кмета на Община - Велико Търново, а в заповедта е посочено, че служителите са упълномощени да съставят констативни протоколи при осъществяване на дейността по принудително преместване на неправилно престояващи и паркирани превозни средства. Със заповед № РД 22-1254/16.09.2010 г. на кмета на Община В. Търново "ОДПГ" ЕООД е определено за служба за контрол по смисъла на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново и ЗДвП. По делото са представени длъжностна характеристика на длъжността "инспектор в звено ПНП ППС" при "ОДПГ" ЕООД, от която е видно, че на лицата, заемащи посочена длъжност са вменени функции да оглеждат внимателно/преди изготвяне на протокола /автомобила, предмет на вдигане, като при установяване на външни повреди ги вписва в същата графа, фотографира автомобилите предмет на вдигане и изготвя констативен протокол, когато се подготвя за преместване неправилно паркирано ППС, изпълнява разпорежданията и съдейства на представителите на сектор "КАТ - Пътна полиция". Поради това в длъжностните задължения на Красимир Колев инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД не влиза правомощието да издава заповеди за налагане на мярка по реда на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, а само да изготвя констативен протокол когато се премества или се подготвя за преместване неправилно паркирано ППС, като пълно и подробно попълва реквизитите в протокола, оглежда внимателно автомобила преди изготвяне на протокола, спазва изискванията, изпълнява разпорежданията и съдейства на представителите на сектор "КАТ-Пътна полиция" и Районна служба "Противопожарна охрана". От анализа на задълженията на инспекторите от "ОДПГ" ЕООД, така както са вписани, е прието, че те нямат компетентност и не могат да налагат принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП и че косвено този извод се потвърждава от признанията на инспектор при "ОДПГ" ЕООД относно наличието на разлика между разпореждане за преместване на автомобил и съставяне на констативен протокол за извършваното преместване на такъв автомобил и от факта, че макар да твърди, че е овластен и може да налага такива принудителни административни мерки Колев не се е подписал и не вписал в съставения констативен протокол имената си като лице разпоредило преместването, т. е наложило принудителната административна мярка, а само като съставител на констативния протокол. В хода на съдебното производство инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД - гр. Велико Търново е признал, че на база тази заповед, която е издадена от кмета - заповед № РД -22-31/11.01.2013 г., издадена от Кмета на Община - Велико Търново не може да разпорежда преместване на неправилно паркирали автомобили. Колев посочил, че когато при осъществяване на дейността му като инспектор по преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства в "ОДПГ" ЕООД - гр. Велико Търново има служител от пътна полиция той се разписва в констативния протокол, който се съставя на мястото за "разпоредил преместването". Посочил, че когато няма такъв служител от КАТ разпореждането за преместване се издава от инспектор при "ОДПГ" ЕООД, който и съставя констативния протокол. Заявил, че от месец септември 2013 г. има нова заповед на кмета на Община-Велико Търново, с която вече изрично е упълномощен и да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки - да разпорежда принудителното преместване на неправилно паркиралите автомобили и да съставя констативни протоколи за това преместване на такива автомобили. Посочил, че съобразно заповедта на кмета, с която е бил овластен да извършва дейност по принудително преместване на автомобили към момента, в който е издаден оспорвания пред съда акт е бил упълномощен само да съставя констативни протоколи при осъществяване на дейността по принудително преместване на неправилно паркирани автомобили, както и че съставянето на констативни протоколи и издаване на разпореждане за принудително преместване на неправилно паркирани автомобили са различни неща. Решението е неправилно. Пред административният съд жалбоподателят е посочил, че обжалва констативен протокол № 2253 от 26.06.2013 г., издаден от Красимир Колев - инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД, като същевременно е поискал да се отмени обжалваната принудителна административна мярка, обективирана в констативния протокол, като незаконосъобразна и издадена при липса на компетентност. Съдът в разпорежданията си и в началната част в мотивите на решението си е посочил, че се обжалва констативен протокол № 2253 от 26.06.2013 г., издаден от Красимир Колев - инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД, поради което е конституирал като ответник посочения инспектор и се е произнесъл по жалба срещу разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена от инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД. При положение, че жалбата е подадена срещу разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, съдът е следвало да събере доказателства уведомено ли е районното полицейско управление съгласно изискването на чл. чл. 171, т. 5, б. б" от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство и че таксата за отговорно пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяване на районното полицейско управление. По делото няма данни да е уведомено определеното по график длъжностно лице на ОДМВР - Велико Търново да извършва съвместна дейност със служители на "ОДПГ" ЕООД, Съдът е приел, че е налице нищожно разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена от служител на "ОДПГ" ЕООД, без да установи има ли разпореждане на полицейски орган. Установено е, че инспекторът от "ОДПГ" ЕООД и дежурният полицай действат в екип. По подадена жалба разпореждане за принудително преместване съдът конституира служебно страните. Тъй като мярката може да е наложена от полицейския орган, той също следва да се конституира като ответна страна и ако е налице разпореждане, съдът следва се произнесе по законосъбразността на принудителна административна мярка, поради което делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. "ОДПГ" ЕООД няма право да подава касационна жалба, тъй като не е участвало като страна в производството пред административния съд. Това, че срещу него са присъдени разноски е последица от уважаването на жалба срещу служител на "ОДПГ" ЕООД Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,