Решение № 6982 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10506/2014 г.

Решение № 6982 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10506/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, срещу решение № 1523 от 24.06.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 4090/2013 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 031301798 от 19.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 613/15.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна, относно установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1538.93 лв., по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 8 126.30 лв. до 8 306.99 лв., по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 4 358.55 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер над 1 041.90 лв. до 1 137.98 лв., със съответните лихви.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът директор на "ОДОП" поддържа, че съдът необосновано е приел, че ревизираното лице Георги Стефанов Стефанов е получил сумата от 46 200 лв. по договор с ипотечен кредит с "Алианц Банк България" АД от 02.10.2008 г. Оспорва мотивите на съда за неправилно определяне на основата за облагане с данък върху доходите като сбор от установени моментни отрицателни салда, вместо на годишна основа, тъй като оставал неизяснен въпросът, откъде лицето към конкретен момент е разполагало със средства за покриване на отрицателната разлика между разходи и приходи. Поддържа, че моментно е проследяването единствено за целите на формиране на паричния поток, докато облагането е извършено на годишна база на основание особения ред по чл. 122 ДОПК, който предвижда облагане на несъответствието - на недекларираните доходи на лицето към съответен момент като отделен източник на доход по смисъла на чл. 17 ЗДДФЛ. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да потвърди РА в отменената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационна жалба е подадена и от Георги Стефанов Стефанов, гр. Варна, ул. "Преслав" № 2, ет. 1, срещу решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му. Счита решението за неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост поради игнориране и необсъждане на събрани доказателства относно получен заем в размер на 50 000 лв. от "Коти" ЕООД на 14.12.2003 г., получен заем през 2006 г. в размер на 17 717 лв. от ДЗЗД "Жоро", получени дарения от възходящи роднини. Намира за неправилно некредитирането от съда на автотехническа експертиза и изводите относно разходната част на паричния поток. Оспорва касационната жалба на ДОДОП гр. Варна в писмен отговор от 04.08.2014 г. Претендира разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред АС РА № 031301798 от 19.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 613/15.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, на касатора Георги Стефанов Стефанов в резултат на ревизия за данъчни периоди 2005 г. - 2009 г. са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ общо в размер на 17 379.02 лв. главница и 10 148.48 лв. лихви. Ревизиращият орган не е признал получаването на доходи от заеми в размер на 50 000 лв. от "Коти" ЕООД, в размер на 17 717 лв. от ДЗЗД "Жоро" и кредит в размер на 61 900 евро от "Алианц Банк България" АД поради липса на доказателства за предаване на сумите. Поради установен недостиг на парични средства - превишение на разходите над приходите, за целия ревизиран период е прието наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, респ. превишението е прието като основа за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ.

Съдът не е кредитирал приета по делото автотехническа експертиза, като е приел, че определянето на пазарната цена на автомобилите не е извършено по методите на ДОПК и е неотносимо към дейност, която няма характер на основна икономическа дейност на лицето. Изложени са допълнителни мотиви, че за покупко-продажбата на лек автомобил е въведена форма за действителност на договора - писмена с нотариална заверка на подписите и ревизираното лице (РЛ) не е направило доказателствени искания за събиране на договорите за извършени от него продажби на леки автомобили. Приети са за недоказани доходи от продажба на леки автомобили. Съдът не е кредитирал показанията на брата на РЛ Добрин Стефанов за получени дарения в размер на по 10 000 лв. за раждането на всяко от децата им - за Георги Стефанов през 2001 г. и през 2004 г., тъй като не е присъствал лично на предаване на сумите. Не е приел предаването на заемна сума в размер на от 50 000 лв. от "Коти" ЕООД поради липса на доказателства за осчетоводяване на предоставената сума от дружеството. Приел е за недоказани елементите от фактическия състав по договор за заем с ДЗЗД "Жоро". Признал е предоставен през 2008 г. ипотечен заем в размер на левовата равностойност на 23 100 евро (половината от 46 200 евро) от "Алианц Банк България" АД. За 2005 г. и 2008 г. съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като не е налице превишение на разходите над приходите, а напротив - положително годишно крайно салдо, поради което РА е отменен изцяло за 2005 г. и 2008 г. Изложил е доводи, че материалният данъчен закон ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ предвижда облагане на годишна база, поради което е недопустимо установяване на помесечно, подневно и т. н. салдо. РА е потвърден в частта за установени данъчни задължения за 2006 г. и изменен за 2007 г. и 2009 г.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

I. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна:

1. Неоснователни са касационните оплаквания срещу доводите на съда за формиране на данъчната основа за облагане на доходите на годишна база. Приетото от съда съответства на материалния данъчен закон и константната практика на ВАС. Методът, по който приходните органи са определили разликата между доходите и разходите на жалбоподателя помесечно, а не годишно, е неправилен и в противоречие със законовите разпоредби. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон помесечно, вместо годишно. Както правилно е отбелязал административният съд този неправилен подход на ревизиращия орган влияе както върху началното салдо за следващия данъчен период, така и пряко върху размера на задълженията чрез погрешно определена данъчна основа. Като е констатирал този неправилен подход на ревизиращия орган при формиране на паричния поток, респ. определяне на размера на облагаемата основа, съдът е формирал правните си изводи при правилно приложение на материалния закон.

2.Правилни и обосновани са изводите на съда относно наличие на основание за признаване на сума, получена по договор за ипотечен кредит с "Алианц Банк България" АД. Не е било спорно, че по договор за универсален ипотечен кредит № 33028/02.10.2008 г. "Алианц Банк България" АД е предоставила на Георги Стефанов Стефанов и Добрин Стефанов Стефанов в качеството им на кредитополучатели кредит за текущи нужди в размер на 61 900 евро. На 06.10.2008 г. е преведена по сметка на Георги Стефанов сума в размер на 6520 евро за погасяване на кредитна карта и по сметка на Добрин Стефанов сума в размер на 5950 евро със същото основание. По друга сметка на Добрин Стефанов на 08.10.2008 г. е преведена сума в размер на 46 200 евро, тъй като в договора е посочено, че кредитът се ползва по разплащателна сметка на Добри Стефанов. Единствено въз основа на последната уговорка не може да се поддържа, че кредитът е получен само от Добрин Стефанов. Като кредитополучатели в договора са посочени Добрин и Георги Стефанови, вписани в нотариалния акт № 76/02.10.2008 г. за учредяване на ипотека върху недвижим имот, собственост на родителите на Добрин и Георги Стефанови. В тази връзка е житейски логично обяснението, дадено още в хода на ревизията и от двете лица, че кредитът е изтеглен от двамата братя с цел започване на собствен бизнес, но обезпечен с имот на родителите с дарствено намерение. В същия смисъл са обясненията, дадени от бащата Стефан Георгиев Стефанов в хода на ревизията /л. 668 от делото/. Разпитан като свидетел пред съда, Добрин Стефанов потвърждава, че остатъкът от 46 200 евро бил разделен по равно между братята, като съответната на Георги Стефанов част от му била предадена лично и в брой. Обосновано съдът е кредитирал показанията на Стефанов като съответстващи на другите доказателства по делото. Съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото обосновано е дала основание на съда да приеме за действително получаването на половината от сумата по договора за кредит от 02.10.2008 г. от ревизираното лице, респ. включването й в паричния поток за 2008 г.

II. По касационната жалба на Георги Стефанов Стефанов:

1. Последователно в хода на ревизионното и на съдебното производства лицето поддържа, че е получило заемни средства, както следва: на 14.12.2003 г. от "Коти" ЕООД в размер на 50 000 лв., сума в размер на 17 717 лв. от ДЗЗД "Жоро" и 20 000 лв. дарение от баба си за раждането на двете му деца през 2001 г. и 2004 г. По отношение на дарението от възходящото лице правилно съдът е приел, че не са налице доказателства за реално предоставяне на парични средства. В тази насока са показанията на св. Стефанов, но същите не съдържат никаква конкретика относно предаването на сумите. Обосновано тези показания са обсъдени съвкупно с другите факти и обстоятелства по делото, а именно за липса на данни са съхраняване и предаване на сумата от възходящото лице, както и за съхраняването й от ревизираното лице с оглед включването й в началното салдо към 01.01.2005 г.

За доказване заемането на сумата от 17 717 лв. лицето представя ГДД на ДЗЗД "Жоро" за 2005 г., в която същата сума фигурира като декларирани приходи. Поддържа, че доколкото е съдружник в дружеството по ЗЗД няма житейска и правна логика да договаря сам със себе си за предаването на определена сума пари. Правилно в тази връзка съдът е кредитирал като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, съгласно която по делото липсват счетоводни документи и при разговор с жалбоподателя такива не са предоставени на вещото лице, от които да се установи размерът на наличните парични средства към датата на отпускане на заема /която дата изобщо не е уточнена от лицето/. Посочването на сумата в приходната част на ГДД за 2005 г. по никакъв начин не доказва реалното предаване на заемни средства.

За доказване на получен заем от "Коти" ЕООД /в което ревизираното лице е било съдружник с баща си Стефан Георгиев Стефанов/ е представен договор за заем от 14.12.2003 г. за предаване на парична сума в размер на 50 000 лв., за което договорът служи като разписка. За да не признае получаването на сумата съдът е кредитирал ССЕ, съгласно която по делото липсват счетоводни документи, от които да се даде конкретен отговор за размера на активите към 14.12.2003 г. Съгласно баланс на "Коти" ЕООД към 31.12.2003 г. дружеството декларира активи на стойност 177 000 лв., сред които налични парични средства в брой в размер на 118 000 лв. Последното обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме наличие на разполагаеми средства в брой, които да бъдат предоставени в заем на Георги Стефанов. При липса на счетоводни данни за отразяване на договора за заем в счетоводството на "Коти" ЕООД, потвърдена посредством съдебно-счетоводна експертиза, подадена ГДД за 2003 г. с нулев резултат и справка за паричните потоци за 2003 г. с нулеви данни, правният извод на административния съд за липса на доказателства за реално предаване на средства в размер на 50 000 лв. са обосновани и направени при правилно приложение на закона.

2.Правилни са изводите на съда за недоказване получаването на приходи от продажба на автомобили и различен размер на разходната част на паричния поток от приетия в хода на ревизията. Доказателствената тежест за тези обстоятелства се носи от лицето съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Същата е указана от съда в съдебно заседание на 25.02.2014 г. след направен доклад по чл. 140, ал. 3 ГПК. Наличието на форма за действителност на договора за покупко-продажба съгласно чл. 144 ЗДвП предполага ангажирането на писмени доказателства за доказване отчуждаването на автомобили, респ. получаването на приходи от продажбата им. При липса на доказателства в тази насока правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че тези средства не следва да се включват в приходната част на паричния поток. По отношение на разходната му част ревизираното лице не е ангажирало никакви доказателства за сторени разходи в различен размер от приетите в хода на ревизията, поради което касационните оплаквания в тази насока са неоснователни.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се присъждат, тъй като са присъдени от първоинстанционния съд съобразно обжалваемия интерес.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,