Решение № 5890 от 15.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител срещу решение 897/06.12.2021 г. по адм.дело 1085/2021 г. на Административен съд - Пазарджик, с е отменено решение 497/02.06.2021 г. на КЗД.Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, навеждат се и доводи и за материалноправна незаконосъобразност и съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Д. Даскалов, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението и присъждане на разноски в сила в писмен отговор и в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура взима становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по част от наведените касационни основания. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспореното пред него решение КЗД е установила, че при осъществяване на своята дейност частен съдебен изпълнител Д. Даскалов е поддържал и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до офиса си в гр. Пазарджик, ул. "Александър Стамболийски" 41, ет.2, офис 6, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл.5, вр. с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация по признак "увреждане", наложена му е глоба н размер на 250 лева и му е предписано да предприеме действия за изграждане на достъпна архитектурна среда. АС е приел, че независимо, че офисът на ЧСИ Даскалов е публично място по смисъла на чл.5 ЗЗДисскр, неучастието на собственика на офиса в производството пред КЗД като страна е съществено процесуално нарушение, тъй като разрешение за строеж за евентуално поставяне на рампа може да бъде издадено само на собственика, поради което и не може да бъде надлежен адресат на акта за изграждане на достъпна архитектурна среда. Предписанието не е достатъчно конкретно - не става ясно дали се касае за рампа или асансьор. Липсват и годни доказателства, установяващи твърдяното от КЗД нарушение. Решението е неправилно. Неправилни са изводите, че ЧСИ - наемател на офис няма задължение да поддържа достъпна архитектурна среда до офиса си, който е публично място, както правилно е установил АС. Характерът на извършваната в офиса дейност определя и характера му като публично място, поради което без значение е дали извършващият дейността е наемател или собственик - същият има задължение да поддържа достъпна архитектурна среда за лицата с увреждане и нарушението на това задължение представлява дискриминация по смисъла на чл.5 ЗЗДискр. Съдът в нарушение на задължението си по чл.172, а, ал.2 АПК не е изложил мотиви какви обстоятелства относно входа, стълбите, асансьора на адреса на офиса счита за установени и какви - не. По делото има приложени снимки на входната врата и стълбите, В докладната записка от 02.04. 21 г. на регионалния представител на л.71 освен данни от разговор с неустановено лице, които правилно не са кредитирани от АС, има изложени и лични впечатления от оглед на стълбище, изложение за асансьора и вратите му на етажа на ЧСИ и стълби от вратите на асансьора до офиса, които също е следвало да бъдат обсъдени. Не е проверено и възражението на ответника за възможност за електронен достъп до делата му и не са изложени мотиви, нито разпоредбата на чл.57, ал.2 от Закона за хората с увреждания, която в определени хипотези дава възможност и за осигуряване на достъп чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/ или спомагателни средства и пособия. Предвид изложеното решението е неправилно като постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и в нарушение на материалното право, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което да се направят фактически установявания относно гореописаните елементи от архитектурната среда и да се формират мотиви по посочените в предходния абзатц правнорелевантни обстоятелства. По направените искания за присъждане на разноски в настоящето производство следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение