Решение № 1070 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7206/2010 г.

Решение № 1070 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7206/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Василев Донков от гр. Бургас, срещу решение № 316/25.03.2010 г. по адм. дело № 903/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 900277/10.04.2009 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-131/04.06.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да отхвърли жалбата на Иван Василев Донков срещу процесния РА, съдът е изложил подробно и ясно съображенията, поради които приема, че актът е правилен и законосъобразен. Фактическата обстановка е изяснена и са направени правни изводи, съответстващи на материалноправните законови разпоредби, които настоящият съдебен състав на ВАС, Първо "А" отделение възприема изцяло. С ревизионния акт по отношение на Иван Василев Донков са установени данъчни задължения, произтичащи от осъществяване на дейност, която приходният орган е квалифицирал като "заложна къща" по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.). Анализът на предприетите от жалбоподателя действия показва, че същият системно е предоставял заеми на различни физически лица, през непродължителни периоди от време, които по своята интензивност обосноват заключение за осъществяване на активност по занятие. По делото липсват доказателства, даващи основание да се приеме, че сключваните сделки са мотивирани и извършени на плоскостта на взаимопомощ между граждани. Освен това, описаните заемни правоотношения се характеризират с последователност и с кратки погасителни срокове, което показва наличие на оборот на паричните средства. Необходимо е да се отбележи в тази връзка, че за дължимостта на патентен данък е ирелевантно обстоятелството, дали съответният данъчен субект е реализирал печалба от извършваната дейност. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.) при определяне на задълженията му за патентен данък. Установено е по безспорен начин, че Иван Василев Донков през процесните данъчни периоди (2004 г., 2005 г. и 2006 г.) е предоставял системно, а не инцидентно пари на заем на физически лица по силата на сключените договори за заем, предвидени кратки срокове за погасяване на вземането на заемодателя, както и обезпечаване на цялото му вземане чрез ипотека върху недвижим имот. Установено е, че в някои от нотариалните актове изрично е записано, че е договорена лихва, а от другите е видно, че ако заемополучателите не погасят в договорения срок получения заем, то на кредитора е гарантирано събиране на вземането чрез продажба на ипотекирания недвижим имот, на който пазарната стойност е по - голяма от дадения заем. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът в касационната жалба за липсата на приход (печалба) от така осъществяваната от жалбоподателя дейност. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно определен данък за 2004 г. Административният съд правилно е приел, че и по отношение на сключените за този период две сделки също е налице изискването за системност, като същото следва да бъде преценявано не на годишна база - за цялата 2004 г., а считано от момента на сключване на първата за този период сделка - 21.09.2004 г., тъй като от този момент органът по приходите е определил пропорционално публичното задължение на основание чл. 53, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.). Независимо, че сключените сделки за 2004 г. са само две, те също се характеризират със значителна стойност на отпуснатите заеми - 100000 щ. д. и 220000 лв., уговорена в първия договор 7% проста месечна лихва, както и кратки погасителни срокове. Съдът правилно е приел, че всички тези обстоятелства следва да се преценяват в тяхната съвкупност и взаимовръзка с останалите данни по делото, като по този начин те обосновават извод за системност на извършваната дейност като заложна къща, включително и за 2004 г., а не за еднократни, инцидентни сделки. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за неправилно изчислен размера на данъка за 2005 г. и 2006 г. В тази връзка административният съд правилно е приел, че за тези два периода данъкът не следва да бъде определен пропорционално за оставащите месеци след сключване на първата за годината сделка, като се изключи месецът на сключване на същата. Неупражняването на дейност през цялата година, а само в определени месеци, не променя изводът, че патентният данък е окончателен годишен данък, той се дължи за цяла година, а не за месеците, през които е упражнявана дейност. Законовото изключение в чл. 53, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) предвижда данъкът да се изчисли по месеци, само когато дейността започва през течение на годината. Именно поради тази причина в конкретния случай цитираната разпоредба е приложено за първия данъчен период - 2004 г., но тя не се отнася за извършваната дейност през следващите данъчни периоди - 2005 г. и 2006 г. Както правилно е приел съдът, разбирането на жалбоподателя за пропорционалност на данъка, в зависимост от това през кой месец от годината е сключена съответната сделка, противоречи на характера на данъка като годишен и окончателен такъв. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо А отделение: