Решение № 774 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2016 г.

Решение № 774 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. М. С., чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 1586/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3430/2015 г. по описа на Административен съд В. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Твърди се неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора с което предявеният иск се уважи изцяло в претендирания размер и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на Г. С. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на администрацията в З. В. и ЗООТ - Р., довели до неосигуряване на нормални битови и санитарно- хигиенни условия при пребиваването му в тях в периода 05.05.2011 г. до 03.09.2015 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от С. иск за сума в размер от 1500 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като размерът на обезщетението е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. В останалата му, обжалвана от касатора част, до претендирания размер от 55 000 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на нормални условия за пребиваване на ищеца в З. В. в част от периода, посочен в исковата молба. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона, конкретно на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото се обезщетение за установените по делото последици от неизпълнение от страна на администрацията на ответника на задължения по осигуряване на необходимия и допустим минимум от битови и санитарно-хигиенни условия при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в местата, където е изтърпял същото. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в З. В. и ЗООТ Р., където ищецът е изтърпявал наказание в периода, посочен в исковата молба. Установени са периодите, в които той е изтърпявал наложеното наказание при условия, несъответни на минималните критерии и стандарти на живот, при вменените на администрацията задължения за създаване на такива, при които да не се допусне неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Съобразно приетата за установена фактическа обстановка, при съобразяване въздействието на условията за живот върху ищеца е определен и размера на обезщетението за причинените конкретни неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови и санитарно- хигиенни условия, дължими се от администрацията на ответника. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, обстоятелства, пряко относими към увреждането, от което се претендират вреди. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Неоснователно е и искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ разноски на ответника се дължат при отхвърляне на иска изцяло, при оттегляне или отказ от иска изцяло, какъвто не е настоящия случай. Отделно от това специалният закон не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение