Решение № 16736 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13744/2013 г.

Решение № 16736 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13744/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Венета Петрова Чингарова от гр. Пловдив срещу решение № 10291 от 08.07.2013 г. по адм. д. № 14372/2012 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г. на министъра на културата в частта й, с която се иска отмяната й като незаконосъобразна и е прекратено производството по делото и в останалата част, с която е отхвърлена жалбата за нищожност на акта. Представен е писмен отговор от страна на кмета на Община Асеновград. Счита жалбата за неоснователна, заявява, че в заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г. на министъра на културата в приложение 3 /неразделна част от заповедта/, в т. 2 за имота на жалбоподателката с ЕКАТТЕ 70737.28.110 не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности. От страна на министъра на културата не е изразено становище. Прокурорът дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия, намира жалбата да процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Относно прекратителната част на решението, не е съобщен по- кратък 7-дневен срок за обжалване, но независимо от това жалбата е подадена в този срок. Разгледана по същество е частично основателна. За да остави без разглеждане жалбата относно законосъобразността на заповедта, като просрочена, съдът е установил, че по делото липсват данни оспорената заповед да е съобщавана на оспорващата, която от своя страна е заявила в жалбата си, че на 06 януари 2011 г. е получила от община Асеновград придружително писмо изх. № 94-В-182, в което като приложение е посочена и оспорената заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г. на министъра на културата. Прието е, че най-късно на 06 януари 2011 г., Виолета Чингарова е узнала за издадената от министъра на културата заповед и се е запознала с нейното съдържание, от която дата е започнал да тече срокът за обжалване, който съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК е 14-дневен и в случая е изтекъл на 20 януари 2011 г. - присъствен ден, а жалбата против заповедта е подадена на 25 януари 2011 г. и е просрочена. За да отхвърли жалбата за нищожност, съдът е приел, че не са налице основания за обявяване нищожност на оспорения административен акт. Твърдяло се е противоречие с влязло в сила съдебно решение № 17 от 17 април 2009 г., постановено по адм. д. № 3677/2008 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 14994 от 08.12.2009 г. по адм. д. № 8746/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с доводи, че с цитираните съдебни актове са определени границите на охранителните зони, поради което е недопустимо тяхното повторно определяне с оспорената заповед на министъра на културата. Посочено е от съда, че предмет на разглеждане в цитираните от жалбоподателката съдебни актове, относно които се твърди противоречие, е заповед № Р- 55/28 май 2008 г. на директора на Националния институт за паметниците на културата, с която е наредено спиране на изкопни и строителни работи в конкретен имот и при изграждането на конкретен строителен обект, а не определяне границите и охранителните зони на недвижима културна ценност. Касационната жалба е основателна, в частта относно оставянето на жалбата без разглеждане поради просрочие. В случая липсват данни за извършено съобщаване на заповедта на жалбоподателката Венета Чингарова поради което не може да се приеме, че направеното с молбата от 25.01.2011 г. оспорване е просрочено. Този извод не се променя от изявлението на Чингарова в същата молба, че е получила на "06.01.2011 г. от Община Асеновград, с обратна разписка, придружително писмо, изх. № 94-В-182, към което са приложени документи, издадени след предприетото обжалване на заповед № РД-0181 от 02.06.2010 г. ", тъй като само от тази информация не е ясно по какъв повод и в каква връзка са й били изпратени съответните документи. Видно от молбата, към нея са приложени цитираното писмо с обратна разписка и акт за приемане на конструкцията от 01.09.2010 г., но по делото е наличен само актът за приемане на конструкцията. Дори да се приеме, че заповедта е била съобщена с посоченото писмо, не е представена обратната разписка, за да установи датата на получаването му от адресата. Изводът на тричленния състав за просрочие на оспорването на законосъобразността на заповедта е неправилен и поради обстоятелството, че в заповедта не се сочи срок за обжалване, при което е приложимо удължаването на срока по чл. 140 АПК. Решението в прекратителната част, мотивирано с просрочие на жалбата, следва да се отмени и в тази част делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Правилни са изводите, че не е налице нищожност на акта. Поискано е да се отмени като нищожна заповед № РД9Р-002/19.10.2010 г., в частта касаеща имота на жалбоподателката и за който имот има влязло в сила решение № 17 от 17.04.2009 г. на Административен съд София- град. Доводите на жалбоподателя са, че през 2010 г. министърът на културата е издал две идентични по съдържание заповеди - едната № РД-181/02.06.2010 г., отменена със съдебно решение, и другата е заповед № РД9Р-002/19.10.2010 г. За втората заповед жалбоподателката не е получила информация, че е издадена след първата заповед. В двете заповеди е посочено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 и кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности. Твърдяло се е, че има влязло в сила решение № 17 от 17.04.2009 г. на Административен съд София- град, в което е посочено, че имота на жалбоподателката, в който се изгражда източноправославен храм, е извън границите и режимите на ползване на територията и охранителната зона на "Белинташ", определени със заповед на министъра на културата още на 31.08.2006 г. С влязло в сила на 22.10.2012 г. решение по адм. д. № 15417/2011 г. на Върховния административен съд е отменена друга заповед № РД09-0181/02.06.2010 г. на министъра на културата в частта, с която е одобрен протокол от 12.01.2010 г., изготвен в изпълнение на заповед № РД 09-009/08.01.2010 г. за промяна на границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище "Белинташ", разположена в землището на с. Сини връх, община Асеновград, определени с протокол от 31.08.2006 г., одобрен от министъра на културата, в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство. Не може да се твърди, че процесната заповед № РД9Р-0002 от 19.10. 2010 г. на министъра на културата е издадена в противоречие с посоченото съдебно решение влязло в сила на 22.10.2012 г., което е постановено последствие и касае друга заповед. Правилно е прието от съда, че не е налице основание за нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК на заповедта в оспорената част, съгласно който актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. С влязлото в сила решение по адм. д. № 3677/2008 г. на Административен съд София- град е отменена заповед № Р-55/28.05.2008 г. на директора на НИПК, с която на основание чл. 5 и ал. 2 от ЗПКМ е наредено незабавно спиране на всички несъгласувани с НИПК изкопни и строителни работи в имот 70737.000.110 в м. "Чотрова махала, землището на с. Сини връх, община Асеновград, за изграждане на Източноправославен храм "Светия кръст" с прилежащи обслужващи сгради и да бъде "отнето" разрешение за строеж № 293/06.07.2007 г. и премахване на извършеното до момента строителство за сметка на инвеститора. Заповед № РД9Р-0002/19.10. 2010 г. на министъра на културата, в оспорената част, не противоречи на влязлото в сила съдебно решение, което е постановено относно друг административен акт. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия