Решение № 4866 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2017 г.

Решение № 4866 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ш. срещу решение № 125/30.12.2016 г., постановено по адм. дело № 186/2014 г. по описа на Административен съд - Ш.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - О. В., област Ш., представлявана от кмета оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по оспорване на О. В., с. В., с ЕИК по БУЛСТАТ *********, Решение № Реш-70/29.09.2014 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Ш., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставена без уважение жалба вх. № ПЖ-53 от 27.08.2014 г. от О. В., с. В., представлявана от кмета, срещу Разпореждане № 533 от 7.08.2014 г., с което на О. В. е разпоредено да се внесе сумата по Ревизионен акт за начет № ДО-И-1321#2 от 27.07.2014 г. в размер на 9744,05 лева, от които 6798,88 лева - главница и 2945,17 лева - лихва. По делото няма спор, че в периода м. януари 2004 г. -м. април 2014 г. лицето С. Х. Т. е получавала наследствена пенсия като наследник на Д. Й. З. в посочените в ревизионния акт за начет и разпореждането размери, а и въпросното обстоятелство се установява от Сметка за надвзета пенсия на С. Х. Т. за периода 1.01.2004 г. -30.04.2014 г., изготвена от експерт по осигуряването при ТП на НОИ-гр. Ш. и Справка за датите на изплащане на пенсията на С. Х. Т. за периода 01.2011 г. -04.2014 г., издадена от Пощенска станция - с. Я.. Спорът се свежда до това дали удостоверение № 846/16.09.1988 г. за наследници на Д. Й. З. е издадено от Кметство с. Я., респ. дали удостоверението е с невярно съдържание; както и до това налице ли са материалноправните предпоставки на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО в актуалната му към датата на издаване на оспорения акт, редакция, за дължимост на изплатената на С. Х. Т. наследствена пенсия от страна на юридическото лице О. В.. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд извежда, че разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на суми по ревизионен акт за начет е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а едно от изискванията за редовност и валидност на административните актове е те да са издадени в пределите на предоставената на издалия ги орган материална компетентност (компетентност по материя). След анализ на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО в актуалната й към датата на издаване на оспорвания акт и понастоящем, редакция, решаващият съд установява, че контролните органи на Националния осигурителен институт /НОИ/ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване: а) от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход; и б) от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Въз основа на горното, първоинстанционният съд обосновава извод, съгласно който приема, че с тази редакция на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО законодателят е изключил съществуващата от 1.08.2003 г. (виж § 25, т. 1 и § 126 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.) до 31.12.2011 г. (виж § 6, т. 23 и § 13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2011 г.) възможност с ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО да се установяват и с разпореждане по чл. 110, ал. 3 от КСО да се събират суми за поправяне на щетите, причинени на държавното обществено осигуряване от документи с невярно съдържание. Прието е, че поправянето на такива щети след 1.01.2012 г. може да се установява и търси по общия исков ред на основание чл. 45 или чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, а не по специалния ред на чл. 110 от КСО. В заключение е постановено, че оспореното пред Директора на ТП на НОИ-гр. Ш. разпореждане № 533 от 7.08.2014 г. на длъжностно лице по чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено при липса на материална компетентност, а решение № Реш-70/29.09.2014 г., с което Директорът на ТП на НОИ-гр. Ш. по същество е отхвърлил оспорването на това разпореждане, е издадено в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но с мотиви различни от изложените. Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване /ДОО/ от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Правната норма на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО регламентира правото на контролните органи да съставят актове при установяване на неправомерни извършени разходи от ДОО. Предвид горното тази правна норма не следва да се тълкува стеснително и неправилно е да се изисква изрично изброяване на хипотезите, при които да се издават актовете за начет. В предметния обхват на нормата се включват всички осигурителни разходи, включително и неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване нормативните разпоредби при издаването им. Съгласно чл. 33, ал. 5, т. 2 КСО, НОИ установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. Под "осигурителни разходи" по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО следва да се имат предвид всички плащания, дължими от фондовете на НОИ при настъпване на съответния осигурителен случай. Аргумент в тази насока следва да бъде и разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 6 КСО, която включва във функциите на НОИ плащането на пенсиите, обезщетенията и помощите по този кодекс, както и на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Целта на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното прозиводство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. Досежно квалификацията на административния орган, че удостоверение № 846/16.09.1988 г. за наследници на Д. Й. З. е документ с невярно съдържание, по делото липсват доказателства неистинността на документа да е установена по надлежния съдебен ред. В гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински - неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства относно авторството на документа, което от своя страна да обуслови отговорността на О. В., с. В.. Недоказано е и твърдението, че кметът на с. Я. е подписал въпросното удостоверение за наследници, обусловили възраженията за неавтентичност на акта. Правилни са изводите на решаващия съд, че в случая причинената вреда на ДОО не е в пряка причинна връзка с поведението на лицето привлечено към отговорност - община В.. Издаването на удостоверение за наследници не е достатъчно да породи правно релевантния факт на извършване на недължимо осигурително плащане. Удостоверението за наследници е представено пред пенсионния орган от трето лице, което в самото решение на административния орган е квалифицирано като добросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Р. Б., в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, административният орган законосъобразно приема, че не би могло да се претендира за недобросъвестност от страна на лицето С. Х. Т.. Предвид изложеното, правилни са изводите на решаващия съд досежно незаконосъобразност на оспорваното решение на Директора на ТП на НОИ - гр. Ш., с което е отхвърлена жалбата на О. В. срещу разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и при несъблюдаване неговата цел. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното от ответника по касация искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди ТП на НОИ - Ш. да заплати на община В., област Ш. направените съдебно - деловодни разноски по делото пред настоящата инстанция. Видно от представените доказателства: договор за правна защита и съдействие от 21.02.2017 г., фактура от 25.01.2017 г. и списък по чл. 80 ГПК, същите са в общ размер на 1560 лева /хиляда петстотин и шестдесет лева/ - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,