Решение № 1189 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2012 г.

Решение № 1189 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ана Славчева Петкова от гр. Видин, чрез упълномощения адв. Пенчо Пламенов Станкулов, против решение № 88 от 9.08.2012 г., постановено по адм. дело № 119/2012 г. по описа на Административен съд - Видин. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отмени атакуваната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин, чрез юрк. Цветана Ванкова-Милкова, оспорва касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. След извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че по същество решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следното: С обжалваното решение Административният съд - гр. Видин, е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № 1761/9.03.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Видин, като погрешно е посочил, че същата е потвърдена с решение № 43/9.05.2012 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - гр. Видин. Съобразно петитума на първоинстанционната жалба, предмет на съдебния спор е заповед № 1761/9.03.2012 г., с която по молба-декларация на Петкова е постановен отказ за предоставяне на месечна помощ по чл. 9, ал. 1 ППЗСП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от същия, поради липса на регистрация в Дирекция "Бюро по труда"- Видин. При оспорване на цитираната заповед пред директора на РДСП - Видин, същият с решение № 36/10.04.2012 г. (л. 26 от първоинстанционното дело), я е отменил като необоснована и незаконосъобразна и е върнал заповедта на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин за доизясняване със задължителни указания. Изложените мотиви в решение № 36 от 10.04.2012 г., поради които атакуваният акт е отменен, са били, че за отпускане на месечни помощи на лица с психични заболявания, удостоверени с документ от компетентните органи, не се изисквало регистрация в дирекциите "Бюра по труда". Посочено е, че с оглед констатираните обстоятелства относно въпросните лица, които притежавали психиатрични ЛКК протоколи и на основание социалния доклад, директорът на РДСП - Видин, е дал указания да се извърши нова социална анкета и да се издаде нова заповед по чл. 9 ППЗСП. Във връзка с това решение № 36/10.04.2012 г. е издадена последваща заповед № 1761 от 23.04.2012 г., обективираща отново отказ за предоставяне на месечна помощ по чл. 9, ал. 1 ППЗСП и която е потвърдена с ново решение № 43/9.05.2012 г. на директора на РДСП - Видин. За Ана Славчева Петкова е съществувал правен интерес от обжалване само на тази втора заповед № 1761/23.04.2012 г., а развилото се съдебно производство по отношение на заповед № 1761/9.03.2012 г. е било при липсата правен интерес за жалбоподателката, което я прави процесуално недопустима. Решението на Административния съд гр. Видин е постановено при неправилно установени процесуални предпоставки за разглеждане на по съдебен ред на акт, който е отменен и не съществува в правния мир, поради което не би могъл да обуслови нито основание, нито правен интерес за неговото обжалване. Обжалваното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено по недопустима жалба. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт възниква тогава, когато административното произнасяне реално е довело до установяването на определено правно положение между конкретни правни субекти към момента на издаване на административния акт. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателката като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателката. Правен интерес ще е налице единствено, когато със самото отменяне на акта ще се отстранят неблагоприятни правни последици от него. В конкретния казус, както се посочи, атакуваният акт е отменен, неблагоприятните му правни последици са отменени и отстранени, следователно в случая с отмяната на посочената заповед за жалбоподателката не е бил налице правен интерес от обжалването й. Следва да се отбележи и обстоятелството, че е липсвал и предмет на съдебното производство, тъй като обжалваната заповед вече е била отменена от административния орган. Липсата на предмет на съдебното производство е още една предпоставка за неговата недопустимост. При тези данни, първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане жалбата като процесуално недопустима, а не да се произнася с решение. Последното, като постановено по недопустима жалба и липса на предмет, е също недопустимо, за което касационната инстанция следи служебно и без да има оплакване от страните. Като недопустимо обжалваното решение следва да се обезсили, а жалбата на касаторката срещу заповед № 1761 от 9.03.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин, следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,