Решение № 11873 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3080/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВИП Плюс-Медикотехническа лаборатория ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, Казбек 53 партер, чрез адвокат Е. Радева, срещу Решение 237 от 13.01.2023 г., постановено по адм. дело 5191 по описа за 2022 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Софийска област (ДИТСО), чрез старши юрисконсулт И. Иванов, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град e т. 4 от Предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. ПР2215573 от 31.05.2022 г., издадени от главен инспектор Д. Стоянова и К. Вълкова началник отдел БТКД" при Дирекция Инспекция по труда Софийска област. От фактическа страна по делото е установено следното: На 16.05.2022 г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: ВИП Плюс-Медикотехническа лаборатория ЕООД, находящ се в гр. София, Казбек 53, както и в периода 27.05.2022 г. 31.05.2022 г., в ДИТСО било установено, че работодателят ВИП Плюс-Медикотехническа лаборатория ЕООД, видно от ведомост за работна заплата, е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение за четири работни дни от месец март 2022 г., в размер на 328,14 лева, на И. Петков, който полагал труд като ортопедичен техник в дружеството, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), както и че работодателят не е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение на И. Петков със Заповед 0000186 от 08.03.2022 г., в нарушение на чл. 224, ал. 1, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ. При извършване на проверката са събрани писмени доказателства - фишове за заплати и документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения и обезщетения от месец март 2021 г. до момента на проверката. По време на проверката не са представени документи, удостоверяващи изплащането на начисленото трудово възнаграждение за месец март 2022 г. на И. Петков, включително и начисленото обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ- сума за получаване 2 122,55 лева. Вместо това са налице данни за извършено прихващане на сумите поради задължения на работника към касатора, за което е представено издадено от работодателя Изявление за прихващане, изх. 266 от 19.05.2022 г., изпратено на лицето с обратна разписка. Представени са трудовите договори на И. Петков с дружеството, както и допълнителните споразумения към тях и копие на Заповед 0000186 от 08.03.2022 г. на ВИП Плюс-Медикотехническа лаборатория ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение на И. Петков по взаимно съгласие. С т. 4 от издадените предписания на касатора е определен срок до 09.06.2022 г., в който да изплати на И. Петков обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съгласно изискванията на чл. 224, ал. 1, във връзка с чл. 228, ал. 3 и 272, ал. 1 от КТ. Пред съда е представено платежно нареждане от 10.06.2022 г. за сумата от 1 867, 92 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ, което касаторът е изплатил на работника. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради това той е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Необосновано административният съд е възприел доводите на контролните органи относно установените нарушения. От събраните по делото доказателства е видно, че контролните органи са извършили проверка при условията на несъществуващо трудово правоотношение прекратено на 08.03.2022 г., а проверката е започнала на 16.05.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, посочена като правно основание за издаването на предписанията, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Семантичното тълкуване на цитираната разпоредба предполага наличието на валидно съществуващо трудово правоотношение. Констатациите на контролния орган засягат едно вече прекратено правоотношение досежно неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на И. Петков, като е определен и неговият размер; с други думи- решен е трудов спор. Контролните органи на инспекцията по труда могат да дават общи предписания на работодателите да изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения- чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 от КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 от КТ, а не по административен ред, чрез прилагането на принудителни административни мерки. В тази насока е и посочената в касационната жалба съдебна практика, която противно на възражението на процесуалния представител на ответника, изказано в съдебно заседание, е валидна и трайна, независимо от обстоятелството, че е отпреди 10-11 години. Последното говори единствено, че контролните органи на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда не се съобразяват с нея. В настоящия случай, административният орган не е установил какви са валидните трудовоправни отношения и с издаването на предписанията е излязъл от обхвата на своите правомощия като е решил един трудов спор, което е въпрос от компетентността на съда. Липсата на компетентност означава, че издаденият акт е нищожен и не може да породи правно действие. Като е възприел доводите на контролните органи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда следа да заплати на касатора разноски в размер на 1 220 лева, от които 420 лева държавна такса за двете съдебни инстанции и 800 лева адвокатско възнаграждение. В този смисъл възражението за прекомерност, повдигнато от ответната страна е неоснователно, понеже същото не надхвърля сумата по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,