Решение № 15227 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3121/2011 г.

Решение № 15227 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3121/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4/3.01.2011 г., постановено по адм. д. № 552/2010 г. Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Десислава Ангелова Димитрова от гр. Самоков срещу решение № РД-07-8 от 1.06.2010 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила разпореждане № О-22-000-00-00227935 от 2.10.2009 г. на ръководителя по изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО при РУ "СО" - Софийска обл., като неоснователна. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Десислава Ангелова Димитрова с оплакване, че е неправилно, съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 48, ал. 2 и чл. 49 от КСО, които са относими към настоящия случай. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник адв. Крумова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на ТП на НОИ София - област, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество счита следното: Съгласно общото правило на чл. 48а от КСО - осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото не е спорно, че лицето е самоосигуряващо се, в качеството на едноличен търговец, и към момента на настъпване на осигурителното събитие "раждане на дете" има изискуемия осигурителен стаж, който е над 12 месеца. Предмет на спора е решение № РД-07-8 от 1.06.2010 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила разпореждане № О-22-000-00-00227935 от 2.10.2009 г. на ръководителя по изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО при РУ "СО" - Софийска обл., с който акт е отказано изплащане на обезщетение за бременност и раждане на Десислава Димитрова. Административният орган е изложил мотиви, възприети от първоинстанционния съд като правилни, че към 7.10.2008 г. (датата на раждането на детето), Десислава Димитрова не е имала статут на осигурено лица за риска "Общо заболяване и майчинство". По делото не е спорно, че жалбоподателката е самоосигуряващо се лице, в качеството си на едноличен търговец и е подала декларация на 22.01.2009 г., с която е заявила промяна във вида на осигуряването, считано от 1.01.2008 г. Съдът в мотивите на обжалваното решение обосновано е приел, че с тази декларация Димитрова не би могла да претендира промяна на вида на осигуряването си за предходната 2008 г. на основание чл. 1, ал. 4 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ). Това е можела валидно да направи до 31.01.2008 г., но след като редът не е спазен, не може да се извършват действие със задна дата, като внесените осигурителни вноски за 2008 г. също не санират пропуска. Настоящата инстанция счита, че съдът е изместил предмета на спора, като е акцентирал върху предишни откази за изплащане на обезщетение за бременност и раждане, постановени от административния орган по представените от Димитрова болнични листи за бременност и раждане. По делото са приложени разпорежданията на ръководителя по изплащане на обезщетения при ТП на НОИ София - област от 25.11.2008 г.; 6.01.2009 г. и от 4.03.2009 г., с които е отказано на Десислава Димитрова изплащане на представените болнични листи за бременност и раждане. В подадената молба - декларация от 23.03.2009 г., въз основа на която е започнало административното производство, изрично е посочено, че искането е за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни, считано от 19.02.2009 г. Настоящата инстанция счита за спорен въпросът - различни ли са хипотезите, при които се касае за получаване на обезщетение за бременност и раждане до 135 дни и обезщетение за остатъка от 135 до 410 дни. В Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, получаване на обезщетение в двете хипотези са уредени по различен начин. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, в редакция към датата на подаване на заявлението от Димитрова, паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя относно правото на парични обезщетения. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е пояснено, че към болничните листове за майчинство след 42-рия ден от раждането се прилага декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1. За втората хипотеза относно получаване на парично обезщетение за остатъка до 410 дни, в наредбата е отредена отделна норма - чл. 4, в който е пояснено, че паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения. Процесната молба-декларация на жалбоподателката е подадена при спазване изискванията по чл. 4 от Наредбата - с Приложение № 2 и искането е за изплащане на обезщетението за остатъка от 135 до 410 дни. Това основание за нея е възникнало на 19.02.2009 г., когато е била с променен вид на осигуряването, съобразно декларацията от 22.01.2009 г. След като не е преценил точно предмета на спора, съдът е постановил обжалваното решение при съществени процесуални нарушения и при необоснованост, което съставлява касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,