Решение № 9066 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2015 г.
ВАСV отделение20.07.2016 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 618/1.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1447/2014 г. от Административен съд град Б. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9066 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Б. Н. В. от град Б. против решение № 618/1.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1447/2014 г. от Административен съд град Б. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при Районно управление "Полиция" с. К., област Б., чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Б. Н. В. срещу заповед рег. № 42/26.06.2012 г. на полицейски орган в Районно управление "Полиция" - с. К., област Б., с която е разпоредено задържане на В. на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: съгласно докладна записка № 2004/22.06.2012 г. от главен полицай М. от Второ РУП Б. до началника на Второ РУП Б., изпратена до директора на Областна дирекция на МВР Б., от която се установява, че е получена информация от анонимен свидетел, за множество извършени кражби в вилна зона, където живее В. без адресна регистрация. Налице са сведения, че проникванията в къщите и кражбите са извършени от В.. Във връзка с посочената докладна записка е издадена заповед за 24 задържане на В., и е изготвен протокол за личен обиск на лицето от 26.06.2012 г. При тези доказателства АССГ е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при наличието на данни, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като целта на мярката по цитираната разпоредба е да попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по преписката сочат за наличието на посочената заповедта за задържане хипотеза, поради което целта на мярката "задържане за срок от 24 часа" е съразмерна на извършеното деяние. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР (отм.) регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по НК - чл. 194, ал. 1 НК /кражба/ и предотвратяване на следващи такива от същия извършител. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от В., които са обосновали необходимостта от задържането му. В конкретния случай административният орган е приел наличието на хипотезата "заподозрян в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК". Нормата на разпоредбата на чл. 63, т. 1 от ЗМВР дава правомощия на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено престъпление, които са събрани преди задържането му и които данни са били предпоставка за задържането му за срок от 24 часа за установяване на съпричастност на лицето с извършеното деяние. Поради това изводите на АССГ, че към момента на задържането не е било необходимо полицейският орган да събира и други доказателства за извършено престъпление от лицето, са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства и приложимите материалноправни разпоредби. Предвид на изложеното, оспореното решение акто обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Разноски от административния орган не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение