Решение № 4860 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4626/2017 г.

Решение № 4860 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4626/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител К. Н. Г. - старши юрисконсулт, против Решение № 722/19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 415/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с изх. № 02-130-2600/5148 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ от Европейския съюз - по СЕПП и по НР1 за ДП - 2012 г., и налагане на санкции за бъдещ период от 3 години на ЕТ "Е.-И. Г." с ЕИК*********, представлявано от И. С. Г. и е върната преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне в 1 -месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията в същото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, включително следващото се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Ейвис - И. Г.", със седалище и адрес на управление с. В., общ. С., представлявано от И. С. Г., чрез адвокат И. Л.-Г. от АК - П., с депозирания писмен отговор на касационната жалба моли да бъде оставена без уважение касационната жалба срещу процесното решение, счита същата за неоснователна при подробно изложени съображения. Претендира присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното в тази насока съдебно решение е правилно и същото следва да бъде оставено в сила Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Ейвис - И. Г.", с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление с. В., ул. "23-та" № 32, представлявано от И. С. Г., против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-130-2600/5148 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., в частта, с която е отказано изплащането на поисканата от фирмата финансова помощ от Европейския съюз по СЕПП и по НР1 за ДП-2012 г., и налагане на санкции за бъдещ период от 3 години. С решение № 330/12.06.2014 г., постановено по адм. д. № 138/2014 г. по описа на Административен съд - П., съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Ейвис - И. Г.". С решение № 5965/25.05.2015 г. постановено по адм. д. № 9759/2014 г., Върховен административен съд е отменил решението на Административен съд - П. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на решението, с оглед на което е образувано адм. д. № 415 по описа на съда за 2015 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин от съдебно - техническата експертиза, както и от писмените доказателства, се е установило, че допуснатото двойно застъпване на площите е поради техническа грешка, както на служителя на ОСЗ - П., така и на служителя от ОСЗ - Б., офис С. Лицето не е било уведомено, че има нередовности, които са допуснати в заявлението, подадено на 28.05.2012 г. Съдът е приел, че с експертизата се е установило, че на 28.05.2012 г. жалбоподателя - пред административния съд не е подавал заявление за корекция. Такова заявление за корекция, е било подавано само на 17.05.2012 г. в ОСЗ - П., където служителя е допуснал техническа грешка, като е включил в таблицата, която е изпратена в ОСЗ - Б., офис С., БЗС, които жалбоподателя не е заявил за ползване и подпомагане през 2012 г. Първоинстанционния съд е приел, че действително при необходимост от промени, вкл. добавяне или отстраняване на схеми и мерки, или добавяне или оттегляне на земеделски парцели, е предвидена процедура в чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Също е предвидена и възможност за промени от страна на кандидата в подаденото от него заявление в срок до 31 май на съответната година без санкция. В чл. 14, ал. 1 от същата наредба е предвидена допълнителна възможност за оттегляне от кандидата за подпомагане на част или цялото заявление по всяко време, преди да е започнала оторизация на плащането, с писмено искане до съответната областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Административния съд е достигнал до извода, че жалбоподателят не се е възползвал от възможностите, предвидени в чл. 11, ал. 1 и в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., тъй като той не е знаел за тези нередности. Същият не е бил уведомен нито от общинските служби по земеделие, нито пък след това от ОДЗ П. преди да бъде уведомен за констатираните двойно застъпени площи. Няма как жалбоподателят да е знаел за допуснатите технически нередности от страна на служителите на ОСЗ П. и на ОСЗ Б., офис С. От полученото от жалбоподателя Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/5148 от 20.09.2013 г., на жалбоподателя не са оторизирани суми, както и са наложени санкции за бъдещи периоди, именно с оглед БЗС/парцели, за които е допусната техническа грешка от страна на служителите на ОСЗ П. и ОСЗ Б., офис С. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. На първо място наведения от касатора довод, че кандидатът е получил уведомително писмо за застъпвания, което по същество представлява уведомление за установени нередности по заявлението му по смисъла чл. 11, ал. 3 от Наредба № 5/27.02.2009 г. В касационната жалба, касатора е посочил, че няма данни кандидатът да се е възползвал от възможността за редакция/промени. Настоящия състав не споделя така изложения довод от страна на касатора, тъй като видно от уведомително писмо изх. № 02-130-2600/4691 от 17.09.2012 г. на Д. фонд "Земеделие" Разплащателна агенция /л. 86 от делото/ на кандидата е дадена възможност да изясни принадлежността на двойно заявените площи, като на страница втора е посочено, че тези площи ще участват в процедурата съгласно чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. С разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. /Наредбата/ е уредено, че когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания. Уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания. Кандидатите, получили уведомителни писма за установени застъпвания, могат да получат от съответната ОПСМП карта за всяко установено застъпване. А съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че в срок до 31 май кандидатите за подпомагане могат да правят промени в заявленията и в приложените документи, включително да добавят допълнителни схеми и мерки, както и земеделски парцели и/или животни по заявените схеми и/или мерки. Когато 31 май е неприсъствен ден, срокът за промени в заявленията изтича в първия следващ работен ден. А с ал. 3 на чл. 11 от Наредбата е регламентирано, че кандидатите за подпомагане не могат да правят промените по ал. 1, когато: с т. 1. са уведомени за установени в заявлението нередности; 2. са уведомени, че ще бъдат проверени на място; 3. са проверени на място и са установени нередности. Следователно предвидената в ал. 3 забрана е обвързана със съответните промени по ал. 1, съответно и с предвидения в същата срок, а именно до 31 май. Следователно направеното от страна на касатора позоваване, че уведомителното писмо за застъпвания, по същество представлявало уведомление за установени нередности по заявлението му по смисъла чл. 11, ал. 3 от Наредба № 5/27.02.2009 г. е неправилно, тъй като същото писмо е с дата 17.09.2012 г, т.е. след предвидения срок в който е допустимо да се правят промени в заявленията, още повече, че с уведомителното писмо за застъпвания се цели изясняване на принадлежността на имотите, а не предприемане на действия по корекция. Настоящия състав приема, че е установена технически грешки, а жалбоподателят не се е възползвал от възможностите на чл. 11, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., тъй като не е знаел /не е бил уведомен/ за тези нередности. След като по безспорен начин от съдебно-техническата експертиза и от останалите писмени доказателства се установява, че констатираното двойно застъпване на площи е поради техническа грешка на служители, за което лицето не е било уведомено, за да реагира по предвидения нормативен ред, същото не може да бъде натоварено с отрицателните последици. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника ЕТ "Ейвис- И. Г." представлявана от процесуалния си представител следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 14.03.2018 г. възлизащи на 400 лева - договорена, е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка" - в конкретния случай е извършено отбелязване на начина на плащане - в брой, представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение