Решение № 1411 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5996/2007 г.

Решение № 1411 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5996/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на С. Д. С. и Л. С. С. срещу решение № 156 от 26.07.2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, постановено по гр. д. № 202 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 03.07.2006 г. на Софийския градски съд, I ГО по гр. д. № 696 от 2002 г. за отхвърляне на предявените от касаторите срещу С. и М. искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от бездействието на ответниците при започналите на 04.12.2001 г. и осъществени самоуправни действия от страна на И. И. спрямо ЕТ "Лорета И. С. Н. Л.", чийто собственик е била наследодателката на касаторите Л. С. Н.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че САС лишил касаторите от правото им да представят гласни доказателства с абсурдното и мъгляво обяснение, че тези доказателства са неотносими към процеса. Освен това, съдът лишил касаторката Л. С. от правото й на участие в делото, като отказал да отложи това дело, обяснявайки действията си с несъществуващ текст от несъществуваща Наредба на МС № 199 от 2005 г. Излагат се и съображения за неправилност на решението на САС по съществото на спора. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата О. дирекция на МВР-София /правоприемник на СДВР/ и МВР. Представителят на контролиращата страна П. на РБ- прокурор С. оспорва жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на пето отделение на гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови решението, с което е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу С. и М. искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че исковете са недоказани, тъй като не се установили незаконосъобразни действия или бездействия на С. и М. по повод самоуправните действия на И. И., извършени на 4.12.2001 г. Освен това, не се установило наличието на вреди, нито причинна връзка между претърпени вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците. Съдът е приел, че доказването на тези обстоятелства е в тежест на ищците и тъй като те не били ангажирали доказателства във връзка с твърденията си, е отхвърлил предявените искове. Това решение е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като в съдебно заседание от 14.05.2007 г. е отказал да допусне исканите от ищците свидетели с мотив, че показанията на тези свидетели са неотносими към спора. Обстоятелствата, за които са поискани свидетелите, са посочени от ищците в тяхна молба от 12.03.2007 г. Действително, част от тези обстоятелства са неотносими към предмета на спора, но друга част касаят доказването на бездействието на ответниците, започнало на 04.12.2001 г., и и настъпилите от това бездействие вреди /в т. 1 от молбата е посочено, че свидетелите се искат, за да се докаже, че на 04.12.2001 г. е имало насилствено отнемане на владение, в т. 2 от молбата е посочено, че свидетелите се искат, за да се докаже, че на същата дата ищците са се обадили по телефона и са поискали спешно съдействие от 7-мо РПУ на С. във връзка с насилственото отнемане на владението върху имота, а в следващите точки от молбата е посочено, че свидетелите се искат за доказване наличието на вреди от това бездействие на ответниците и причинната връзка между бездействието и настъпилите вреди. Като е отказал да допусне свидетели за установяване на горните обстоятелства, въззивният съд е нарушил посочения в чл. 4, ал. 2 от ГПК (отм.) принцип на равнопоставеност на страните в гражданския процес- ограничил е правото на защита на ищците, като ги е лишил от възможност да докажат исковете си. Тъй като това процесуално нарушение е довело до постановяване на решение за отхвърляне на исковете именно поради тяхната недоказаност, то е съществено и като такова е основание за отмяна на решението на САС и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия