Решение № 10535 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Сливница, чрез юрк. Ялъмов срещу решение 7 от 05.01.2021 г. по адм. д. 990/2020 г. на Административен съд София област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповед 66.01-40/31.08.2020г. на кмета на Община Сливница, ведно със законните последици. Ответниците И. Янков, Е. Иванов, Я. Иванов и А. Нацев не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение и основателност на касационните оплаквания и предлага да се отмени решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед 66.01-40/31.08.2020г. на кмета на Община Сливница, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е разпоредено премахването на две леки прозирни огради, изградени във вътрешността на имот с идентификатор 67372.350.1562 по КККР на гр. Сливница, УПИ ХХI-1562, кв.32 по действащия ПУП на гр. Сливница от Е. Иванов, Я. Иванов, И. Янков и А. Нацев. Прието е, че се касае за огради, изградени във вътрешността на имота в противоречие с чл. 48, ал. 1 ЗУТ, от метални колове и телена мрежа, с височина 1, 60 м от прилежащия терен и съставляват строежи от шеста категория по см. на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Обсъдена е проведената процедура и съдържанието на изготвения Констативен протокол от 01.07.2020г., като е прието за безспорно обстоятелството, че имота, в който се намират оградите е съсобствен между адресатите на заповедта, с разпределено ползване по силата на Договор с нотариална заверка. Прието е, че неуведомяването на всички съсобственици за датата и часа на извършената проверка не съставлява съществено нарушение на процедурата, но заповедта се явява незаконосъобразна поради немотивираност от фактическа страна с някое от основанията по чл.195,ал.5 ЗУТ, т.е. липсва фактическо основание, относимо към правното основание, на което е издадена оспорената заповед. Визираното в заповедта изграждане на процесните огради във вътрешността на УПИ в нарушение на чл. 48, ал. 1 ЗУТ е прието като недостатъчно от една страна, и от друга - като сочещо на друг ред за премахване на строежите по чл.225а ЗУТ. Изложени са мотиви за разликата в двете производства по чл.195 и чл.225а от ЗУТ като е дадено предимство на производството по установяване и премахване на незаконен строеж пред това по чл.195 ЗУТ . Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Административното производство е проведено по реда на чл.195, ал.5 ЗУТ, съгласно който текст кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи, неподходящи по местоположение, да бъдат премахнати. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", което сочи, че заложената от законодателя цел на разпоредбите в този раздел е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях, а при неизпълнение на това задължение при определените условия да бъдат задължени да ремонтират или премахнат строежите по административен ред. Следователно на административният орган не са предоставени правомощия да урежда спорове между съсобствениците от гражданско правен характер, какъвто е настоящия случай. Производството е инициирано от един от съсобствениците с оплакване, че в съсобствения имот са изградени оградите, които му пречат на нормалното ползване на неговата част от имота, ползването на който е уредено доброволно с Договор с нотариална заверка от 1998г., вписан с вх.рег 669/145. Следователно процесната заповед е издадена извън правомощията на административния орган, установени от закона - чл. 4, ал. 1 АПК. В тази връзка се явява обоснован извода на административният съд за превратно упражняване на власт. Оперативната самостоятелност на кмета подлежи на проверка от съдебната инстанция по чл. 146 АПК, включително и за спазване заложеният в чл.6 АПК принцип за съразмерност. Освен изложеното, следва да се вземе предвид и допуснатото в административното производство нарушение на изискването по ал.196, ал.2 ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица, което е от категорията на съществените и води до незаконосъобразност на заповедта на това основание. Предвид това, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,