Решение № 645 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2008 г.

Решение № 645 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, клон Бургас, е подало жалба срещу разрешително за водовземане на минерална вода № 01610093/1.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите в частнта, в която водоползването е разрешено на дружеството с цел "отдих" вместо "профилактика и рахабилитация", както и в частта за разрешеното водно количество от 9460,8 кубически метра годишно. Направено е оплакване за незаконосъобразност на административния акт и е поискано да бъде отменен в тази част с постановяването на друг, в който да се впише заявената от "Профилактика и реабилитация" ЕАД, клон Бургас, цел на водоползването и поисканото водно количество. Министърът на околната среда и водите е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че административният акт съответства на закона с оспорените части. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт, намира, че жалбата е неоснователна. Със Заявление № ПВ-4226/20.05.2008 г. до министъра на околната среда и водите "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, клон Бургас, поискало да бъде издадено разрешително за водовземане на минерална вода за профилактика и хигиенни цели с годишно водно количество 10 114,65 кубически метри, каквото било разрешено и по предходно издаденото разрешително за водоползване № 0136/27.05.2002 г. Като обект на водоснабдяване бил посочен "Балнеохотел Свети Мина", дом № 2, разположен в урегулиран поземлен имот № I, кв. 7 в курорта "Бургаски минерални бани". Министърът на околната среда и водите издал разрешително № 01610093/ 1.07.2008 г. по заявлението на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, клон Бургас, за водовземане от минерална вода от находище "Бургаски минерални бани", сондаж № Б-191, при разрешен годишен обем 9 460, 8 кубически метра и цел на ползването "отдих". В писмо № ПВ-4226/ 1.07.2008 г. министърът на околната среда и водите пояснил, че разрешителното не дава право на ползване на минералната вода за профилактика, а само за отдих, тъй като обектът "балнеохотел", за чиито нужди ще се извършва водовземане, не е лечебно заведение и не може да осъществява лечебна и профилактична дейност. Жалбоподателят оспорва разрешителното в частта, в която са определени водното количество и целта на водовземане, като поддържа, че следва да получи разрешение за профилактика и рехабилитация в поискания воден обем, тъй като на територията на обекта на водоснабдяване е разположено лечебно заведение - амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ (физиотерапия, курортология и рехабилитация). Оспорването е неоснователно. Съгласно чл. 55 от Закона за водите при издаване на разрешително компетентните административни органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите за кандидата за водоползвател, състоянието на водния обект, придобитите права. В разглеждания случай е определено годишно количество за водовземане, което е съобразено с определената цел на водоползване и потребностите на кандидата. Съгласно чл. 78 от Закона за здравето лечебните заведения ползват минерални води и лечебна кал за осъществяване на своята лечебна дейност, включително в случаите, когато тези курортни ресурси се отдават по реда на Закона за концесиите. Количествата минерална вода и лечебна кал, необходими за лечение се определят ежегодно по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет. Лечението и профилактиката на болести са медицински дейности, които могат да се осъществяват от организационно обособени по функционален принцип структури, които притежават разрешение или регистрация по Закона за лечебните заведения. В случая обект на водоснабдяване е балнеохотел, а не лечебно заведение, поради което не може да се обоснове нуждата от минерална вода с цел профилактика на заболявания в по-голям от определения обем. Обстоятелството, че помещения на балнеохотела са отдадени за ползване на регистрирано лечебно заведение - "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по физиотерапия - д-р Христина Млъзева", не променя направения извод, тъй като разрешението за водоползване се издава не на лечебното заведение, а на дружество, което не осъществява медицинска дейност. Поради това съдът приема, че издаденият административен акт е законосъобразен в оспорените части и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд