Решение № 1148 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16250/2013 г.

Решение № 1148 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16250/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Първата е подадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 12849 от 04.10.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, по адм. дело № 13078/2012 г., с което по жалба на "Уинд Форс БГ" ЕООД е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта му по раздел III, т. 11. Иска се отмяна на постановеното решение. Втората - от "Уинд Форс БГ" ЕООД, гр. Сливен, представлявано от управителя Иван Тихов, срещу решение № 12849 от 04.10.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, по адм. дело № 13078/2012 г., в частта с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел II, т. 2 и по раздел III, т. 12 и е прекратено производството по делото в тази му част. Излагат се довод за неправилност решението в тази му част и се иска постановяване на ново решение по съществото на спора. Oтветникът - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба на ДКЕВР е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Съдът намира обаче, че същата се явява процесуално недопустима на друго основание. Касационната жалба на от "Уинд Форс БГ" ЕООД, гр. Сливен е допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, но е неоснователна. По първата касационна жалба съдът намира следното: След извършена служебна проверка в срока за произнасяне се установи, че по оспорването на раздел III, т. 11 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има влезли в сила съдебни решения, а именно: с решения по адм. дело № 10961/2013 г., адм. дело № 10939/2013 г., адм. дело № 11017/2013 г., всички на петчленни състави на Върховния административен съд, са оставени в сила решения на тричленни състави на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалби на други жалбоподатели е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел III, т. 11. При тези данни, спорът за законосъобразността на раздел III, точка 11 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезли в сила съдебни решения, цитирани по-горе, като оспореният административен акт е отменен по жалби на други жалбоподатели. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение, при която жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство се прекратява. Действително, систематическото място на тази разпоредба е в Глава десета от АПК - "Оспорване на индивидуални административни актове пред първата инстанция", но в касационното производство - Глава дванадесета няма регламентация на такъв случай. Основанията за оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на делото са посочени в чл. 215 от АПК и измежду тях не съществува такава хипотеза, каквато е налице в конкретния случай. За неуредените въпроси съгласно препращащата норма на чл. 228 от АПК намират приложение разпоредбите на първоинстанционното производство. Следва да се отбележи, че няма основание решението на тричленният състав на ВАС да бъде обезсилвано, защото към момента на постановяването му - 04.10.2013 г., то е допустимо. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съдът е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена е била в срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Формирането на силата на пресъдено нещо, която е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, тоест процесуална пречка за разглеждане по жалбата по същество, се е осъществило впоследствие. С оглед всичко изложено до тук, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подадената касационна жалба от ДКЕВР срещу решението на тричленния състав на ВАС ще трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство да бъде прекратено. Доколкото в съдебно заседание на 16.01.2014 г. е бил даден ход на делото по същество, определението ще трябва да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По втората касационна жалба съдът намира следното: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е приел, че жалбата на "Уинд Форс БГ" ЕООД е процесуално недопустима срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в обжалваните му части по раздел II, т. 2 и по раздел III, т. 12, тъй като незаконосъобразността на обжалваното решение по раздел II, т. 2 и неговата отмяна е установена с влязло в сила решение № 12582 от 01.10.2013 г., постановено от 5-членен състав по адм. д. № 7228/2013 г., с което е оставено в сила решение № 4753 от 4.04.2013 г. на 3-членен състав по адм. д. № 12424/2013 г. С влязло в сила решение № 11549 от 16.09.2013 г., постановено от 5-членен състав по адм. д. № 6075/2013 г., с което е оставено в сила решение № 3927 от 20.03.2013 г., постановено от 3-членен състав по адм. д. № 12404/2012 г. е установена и незаконосъобразността на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел III, т. 12. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че атакуваният съдебен акт в тази му част е правилен. Нормата на чл. 159 от АПК регламентира положителните и отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на оспорване, обусловено освен от наличието на годен предмет, правен интерес и правосубектност на оспорващия, така и от липсата на влязло в сила съдебно решение. При наличие на такова и при условие, че с него атакуваният административен акт е отменен, постановеното съдебно решение действа по отношение на всички и представлява процесуална пречка по отношение на допустимостта на производство със същия предмет. Този извод следва от разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, а достигайки до него тричленният състав е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - Петчленен състав, Първа колегия,