Решение № 7187 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2017 г.

Решение № 7187 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретар на район "Връбница" Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, срещу решение № 7940/13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5384/2016 г. от Административен съд - С. град. В жалбата се твърди, решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли съда решението да бъде отменено като бъде постановено друго, с което спора да бъде решен по същество. Ответникът по касационната жалба - Р. Н. Р. от гр. С. в представен по делото отговор оспорва касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - С. - град е отменен отказът на секретаря на район "Връбница" СО, обективиран в писмо изх. № РВР16-УГ01-2116-/1/ от 27.04.2016 г. да издаде удостоверение за наследниците на Р. Н. З. по заявление с вх. № РВР16-УГ01-2116 от 19.04.2016 г., като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган със задължението да извърши исканата административна услуга. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, издаден е от компетентния административен орган, но при нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Съдът е установил, производството пред административния орган е започнало по заявление с вх. № РВР16-УГ01-2116 от 19.04.2016, подадено от Р. Н. Р. за издаване на удостоверение за наследници на неговия дядо Р. Н. З. като към молбата е приложено незаверено копие от Акт за смърт № 1/22.10.1979 г. на Р. Н. З.. Установил е също, че без да спази служебното начало, а именно да издири и събере всички необходими документи във връзка с правилното издаване на удостоверение за наследници - справка по регистрите на населението в с. Г. и справка от НБД "Население" за лице с друго име при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на принципа на служебното начало залегнал в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от АПК. Ето защо съдът е направил извод, че жалбата е основателна и я е уважил. Решението е правилно, подробно мотивирано и съобразено се материалния и процесуалния закон. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото и на приложимата правна норма. Не се спори, че в случая се касае до извършване на административна услуга по смисъла на § 19 от ПЗР на АПК вр. § 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА), тъй като предмет на заявлението на Р. Н. Р.. е издаването на удостоверение за наследници по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Не е спорно също, че отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. По делото, към заявлението за издаване на удостоверение за наследници от страна на касатора Р. Н. Р. са били представени като доказателства: Акт за смърт № 1/22.10.1979 г. и предходно издадено удостоверение за наследници на Р. Н. З. с № 343/20.12.2006 г. издадено от район "Връбница" СО, като същото касае наследниците на Р. Н. З., един от които е Н. Р. Н. - баща на Р. Н. Р.. Съгласно нормативната уредба, удостоверение за наследници се издава от общинската администрация въз основа представен акт за смърт на лицето, (какъвто в случая не е налице) и след проверка на декларираните по усмотрение на подателя на искането наследници по закон на починалото лице, по данните от регистрите на населението в населеното място по последното местожителство на наследодателя. Обоснован е извода на решаващият съд, че оспореният отказ не е подкрепен от приложените по делото доказателства. Както правилно е посочено от съда, че за да обоснове отказа, административният орган се е позовал на проведена кореспонденция с община Д. в периода 17.08.2015 г. - 18.09.2015 г. От същата се установява, че от община Д. е изискано заверено копие от акт за смърт № 1/22.10.1979 г. на лицето Р. Н. З., вписан в актовата книга на с. Ч., а не с. Г. от където е съставен приложения по делото акт за смърт на починалото лице, поради което правилно съдът е приел мотивите на решението, че в случая информация за лицето Р. Н. З. следва да се търси не в актовите книги на с. Ч., а на тези в с. Г.. Следователно общинската администрация на район "Връбница" СО е отправила неточно запитване до кмета на община Д., който е извършил проверка единствено в актовите книги на с. Ч., но не и в тези на с. Г. находящо се в същата община Д.. При това положение обжалваният пред административния съд отказ се явява постановен в противоречие с общото процесуално правило на чл. 35 АПК, т. е. без да бъдат изследвани всички данни от значение за издаване на акта, обективирани в регистрите на населението в община Д., съгласно изискването на специалния закон - ЗГР. Видно също от данните в административната преписка е, че починалото лице Р. Н. З. е с ЕГН **********, роден на 21.01.1906 г., като отказа е постановен по отношение на лице с друго ЕГН: **********. Правилно съдът е констатирал, че процесният отказ се явява постановен по отношение на лице с друго ЕГН . От приложената по настоящето дело справка от НБД "Население" се установява, че същата е за лице с име Р. Н. З., а не за Р. Н. З., което по същество е друго лице, като в административната преписка, не се съдържат никакви данни за това на какво се дължи това разминаване. В случая административният орган не е извършвал никакви проверки, като се е задоволил с формален и немотивиран отказ, както правилно е приел и съда от първата инстанция. В този смисъл направеният от административния съд краен извод за основателността на подадената жалба и необходимостта от ново произнасяне на органа е правилен, като в случая това следва да стане в срока по чл. 57, ал. 2 АПК. Оспореният административен акт е постановен в нарушение на административно-производствените правила, т. е. без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото удостоверение по данните от съхраняваните в общината регистри на населението. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,