Решение № 17214 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2010 г.

Решение № 17214 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Лукойл Нефтохим Бургас" АД моли да бъде отменено решение № 769/28.06.2010 г. по адм. д. № 364/2010 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1102/19.11.2009 г. на началника на МП - Нефтопристанище, с което е определен нов размер на митническата облагаема стойност и дължим ДДС 1866 лв. с лихви от 15.12.2006 г. за внесен метанол с ЕАД № 1004/4-44/11122006/15122006 като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли решението на началника на митническия пункт да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началникът на МП - Нефтопристанище, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Заинтересуваната страна директорът на ДОУИ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта за лихвите. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД против решение № 1102/19.11.2009 г. на началника на МП - Нефтопристанище административния съд е приел, че с него по ЕАД № 1004/4-44/11122006/15122006 са определени нова митническа стойност 2 356 267 лв. на внесен от касатора от Великобритания метанол и е определен ДДС 1866 лв. за довнасяне. Съдът е приел, че е налице внос на метанол по фактура № 2006-0153/20.12.2006 г. на стойност 1 204 740 евро. В ЕАД стойността е пропорционално намалена, съобразно намерените количества при вноса и е посочена в размер 1 199 969 евро, равностойни на 2 346 935 лв., като в ЕАД е определен ДДС 469 387 лв., който е платен. Била е извършена проверка в процедура за последващ контрол, завършила с докладна записка № РД 2602-0019804.11.2009 г. на екип от отдел "Последващ контрол" на РМД - Бургас, в която е констатирано, че на доставчика е заплатена сумата 1 204 740 евро, равностойни на 2 356 267 лв. Констатациите в доклада са отразени в оспореното решение и с него е коригиран дължимият ДДС като е увеличен с 1866 лв. в съответствие с приетата по-висока митническа стойност. Съдът е приел, че реално платената цена по чл. 35 ЗМ на доставения метанол е 2 356 267 лв., както е отразена във фактурата и уговорена в договора, по които обстоятелства страните не спорят. В счетоводството на касатора не са налице кредитни известия за корекция на фактурираната от доставчика стойност и цената е платена, както е фактурирана. Приел е също, че митническата стойност ще е различна от реално платената цена, само ако се установи, че подлежащата на плащане цена е различна. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че метанолът е летлив и поради това са налице разлики между натовареното и разтовареното количество, които са в рамките на нормативно признатите фири, които не се считат за облагаеми по ЗДДС по чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС. За процесния внос е приложим чл. 59, ал. 1, т. 16 ЗДДС (отм.), който е в същия смисъл. Приел е, че по т. 2.4 от договора с доставчика е приета база за фактуриране натовареното нето количество в метрични тонове, посочено в коносамента. По коносамент са натоварени 2 619 т. метанол, разтоварени са 2 608 629 кг метанол, но по договора касаторът е задължен да заплати натовареното количество, а не разтовареното и съдът е приел, че митническата стойност следва да се определи върху платената цена на метанола. Съдът е отхвърлил довода на касатора, че следва да се приложи чл. 69, ал. 1 ППЗМ, като е приел, че текстът е приложим в случай на загубване на част от товара. Приел е, че митническата облагаема стойност е реално платената цена на стоката по ЕАД, която е фактурната цена на натовареното количество метанол и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Страните не спорят относно количеството натоварен и разтоварен метанол. Неправилно съдът е приел за неоснователно позоваването на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ според който когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Цитираният текст допуска корекция на митническата стойност по чл. 69, ал. 1 ППЗМ чрез пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба на товара. Извършването на корекцията не е поставено в зависимост от причините за възникване на частичната загуба, нито поради други условия, поради което отказът на съда да приложи нормата на чл. 69, ал. 1 ППЗМ е незаконосъобразен. Изгубените количества при транспорта на метанола не са внесени в митническата територия на страната, поради което за тях не възниква вносно митническо задължение предвид цитирания чл. 69, ал. 1 ППЗМ. С генералният акт е установено количеството внесен метанол, за който в ЕАД правилно е посочена митническа стойност 2 346 935 лв., за която дължимият ДДС е внесен. Съдът като е приел, че се дължи данък върху добавената стойност за невнесени в митническата територия на страната количества метанол е постановил незаконосъобразно решение. Решението на съда следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против решението на началника на МП - Нефтопристанище. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски 326,96 лв. за двете инстанции, които включват 251,96 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,