Решение № 9471 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2010 г.

ВАСVII отделение07.07.2010 г.докладчик т Юлия Ковачева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 303 от 22.12.2009 г. на Административен съд - Смолян по адм. дело № 342/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9471 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Здравко Василев Василев, чрез процесуалния му представител срещу решение № 303 от 22.12.2009 г. на Административен съд - Смолян по адм. дело № 342/2009 г. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РУ на МВР -Девин не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на Здравко Василев Василев срещу заповед № ЯД-168/9.11.2009 г. на в. н. д. началник на РУ на МВР - Девин, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите са отнети разрешения приложения обр. 2, 3 и 4 за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, издадени от РУ на МВР - Девин на Василев и иззети описаните в акта огнестрелни оръжия и боеприпаси. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че срещу жалбоподателя се води разследване по досъдебно производство, образувано с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Смолян за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. С оглед данните по делото за наличието на наказателно преследване срещу жалбоподателя, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 16, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ за издаване на оспорената заповед. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след като не му е предявено обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, незаконосъобразно административният орган е разпоредил отнемането на разрешенията за боравене с огнестрелно оръжие. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, жалбоподателят го оспорва, като поддържа, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Основното оплакване релевирано от касатора е, че не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ, поради което съдът неправилно е приел, че е осъществен фактическият състав на визираната разпоредба. Сочи, че въпреки изричните указания на съда, по делото не са били представени доказателства, от които да се направи обоснован извод за образувано досъдебно производство, по което да е привлечен като обвиняем. При тези съображения моли да се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Решението е правилно. Релевираните доводи в касационната жалба за постановяването му при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 от с. з. Въз основа на установените по делото фактически обстоятелства съдът обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ - започнало наказателно преследване срещу лицето за извършено умишлено престъпление от общ характер, при която хипотеза административният орган е бил длъжен да издаде акт за отнемане на притежаваните от него разрешения за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка е достигнал до правно издържания извод, че заповедта е издадена при наличие на сочените в нея фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че доколкото касаторът не е привлечен като обвиняем и с него не са били провеждани никакви процесуално - следствени действия, липсват основания за отнемане на притежаваните разрешения за боравене с огнестрелни оръжия. Новелата не изисква съответното лице да е привлечено към наказателна отговорност, т. е. да му е предявено обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, а е достатъчен фактът на образуване на досъдебно производство и предприемане на процесуални действия по разследване спрямо лицето, сочено за евентуален извършител - арг. чл. 207 и чл. 212 от НПК. В случая, видно от приложената справка от ст. разследващ полицай от състава на ОД на МВР - Смолян е, че досъдебното производство е образувано срещу жалбоподателя за извършено престъпно деяние от общ характер, по отношение на която съдът правилно е приел, че има характер на официален документ и е кредитирал съдържанието й. За пълнота на изложението следва да се посочи, че неправилно в титулната част на оспорената заповед е отразено, че с нея се налага принудителна административна мярка. Актът, с който на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКВВООБ се отнема разрешението за боравене с огнестрелно оръжие (в различните му форми - носене, съхранение, употреба) има правопогасяващ ефект спрямо правата произтичащи от същото за в бъдеще, за разлика от акта по чл. 25 от ЗКВВООБ, с който временно се отнема притежаваното разрешение и който има правната характеристика на ограничителна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Доколкото обжалваната заповед е издадена при вярна правна квалификация на релевантните фактическите обстоятелства, допуснатото нарушение не съставлява основание за отмяната й. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ