Решение № 8069 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2012 г.

Решение № 8069 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Агенция по геодезия, картография и кадастър обжалва решение № 393/20.02.2012 г., постановено по адм. д. № 3905/2011 г. на Административен съд гр. Варна, което е отменена заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на четвърти микрорайон, административен район "Одесос", гр. Варна, община гр. Варна в частта относно имот - сграда с инд. № 10135.1026.100.1 и регистрите към нея, както и регистрите досежно поземлен имот. инд. № 101135.1026.100 и е върнал преписката на на АГКК за ново произнасяне съгласно дадените с решението указания. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът Александър Николов изразява писмено становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че съобразно събраните и обсъдени писмени доказателства и заключението на СТЕ, в КК и КР, че са налице грешки и непълноти с оглед на невписването на собствениците на имотите и неправилното отразяване на имотите като контури, местоположение и площи. Поради това законосъобразен е извода, че оспорваната заповед на административния орган се явява издадена в несъответствие с материално-правните разпоредби на ЗКИР. Административният орган не е изпълнил нормативните изисквания на чл. 17 от Наредба № 3/2005 г., изискваща съобразяване на акта със схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи, които се изработват за сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи за собственост. Основното предназначение на схемите е документиране на взаимното разположение на самостоятелните обекти в сградата по етажи, като в приложение № 4 към чл. 17 са посочени реквизитите на схемата, които в конкретния случай не са документирани. Административният орган не се е съобразил и с чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗКИР, като не е изпълнил задължението си да отрази в КР данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 - 11 за собственика на недвижимия имот. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът не е нарушил закона. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК