Решение № 13646 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2016 г.

Решение № 13646 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез пълномощник юрисконсулт Ц. М., срещу решение № 3 от 08.01.2016 г., постановено от Административен съд В. по адм. дело № 422/2015 г., с което се отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 г. изх. № 02-050-6500/456 от 31.07.2015 г. на Зам. изпълнителния Директор на Д. фонд "Земеделие", в частта в която на Н. М. М. е отказано финансово подпомагане по Схемата за национални доплащания за поддържане на производство на краве мляко в нитратно уязвими зони, обвързана с производство (НДКМЗ) и преписката е върната на Зам. изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" в тази й част за ново произнасяне в 1 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на съдебния акт. В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, и необоснованост, постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. От ответника Н. М. М. от с. В., обл. В. е постъпил писмен Отговор, в който оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощения си адвокат-пълномощник изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК да бъде отменено, а предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане. Настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - В. е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-050-6500/456 от 31.07.2015 г. на Зам. изпълнителния Директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 г., в частта в която на Н. М. М. е отказано финансово подпомагане по Схемата за национални доплащания за поддържане на производство на краве мляко в нитратно уязвими зони, обвързана с производство (НДКМЗ). Съдът е отменил оспореното уведомително писмо (УП) като акт, постановен в нарушение на материалния закон. Съдът приема, че неправилно административният орган не е включил в оторизацията като допустими за подпомагане, посочените в процесното Уведомително писмо 31 броя говеда, тъй като последните неправилно са отчетени като собственост на ППОК "Земя - 93". Приел е за установено, че процесните животни към 02.08.2014 г. са били преместени в друг животновъден обект, а не са били продадени, какъвто извод е направила Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и то само въз основа на заведените ветеринарномедицински свидетелства. Тъй като новият животновъден обект се намира в община Свищов - община в нитратно уязвима зона, съгласно приложение № 3 от Наредба № 2 и това е било регистрирано в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните, приложима се явява разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. и следователно се дължи подпомагане по схемата. По тези съображения съдът е приел, че оспореното УП в атакуваната част досежно Схемата за национални доплащания за поддържане на производство на краве мляко в нитратно уязвими зони, обвързана с производство (НДКМЗ) е издадено при неправилно приложение на материалния закон, което налага неговата отмяна като незаконосъобразно и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящия съдебен акт. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания: 1) регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко съгласно Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти; 2) намира се в общини в нитратно уязвими зони съгласно приложение № 3 от наредбата и 3) в нея се отглеждат 50 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти. Съгласно ал. 2 на същия този член, подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота на годината на кандидатстване. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. помощта по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане млечни крави, които реално се отглеждат във фермата. Изключение от тези изисквания е предвидено в чл. 11, ал. 3 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г., който предвижда, че подпомагане по схемата се изплаща и когато млекопроизводителите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни в животновъден обект - пасище, намиращ се в община в нитратно уязвима зона, съгласно приложение № 3 и това е регистрирано в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните. Друго изключение е предвидено в чл. 16, ал. 8 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г., съгласно който лицата, които кандидатстват по схемите са допустими за подпомагане и когато са преместили заявените животни от един животновъден обект в нов животновъден обект, който отговаря на изискванията за подпомагане по съответната схема, регистриран в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните. В конкретния случай видно от приложените по делото доказателства (ветеринарномедицински свидетелства за придвижване / транспортиране на животни № BG 2014-033818 и № BG 2014-033819), процесните 31 животни са преместени в с. А., в животновъден обект регистриран на името на ППОК "Земя - 93". Като се имат предвид цитираните законови разпоредби и събраните по делото доказателства, административният съд е следвало да изясни дали процесните животни са преместени в животновъден обект (ЖО), отговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредбата - пасище, както и да изложи мотиви относно спазването на чл. 11, ал. 1 във вр. с § 1, т. 10 и 11 ДР и чл. 16, ал. 8 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. с оглед стопанисването на ферма, респ. стопанство включващо всички животински обекти, регистрирани на името на жалбоподателя, в които да отглежда процесните животни, което не е направено. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се съберат относимите за спора доказателства и да се обосноват правни изводи въз основа на въведения предмет на спора. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение. Развитите съображения на практика не се отнасят за порока недопустимост, а за неправилност, което вече се обсъди в настоящото решение. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски по настоящото производство не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,