Решение № 1931 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лин ЕООД, гр. Харманли, чрез процесуален представител, срещу решение 4244/21.10.2024 г. по адм.дело 52/2024 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02 -260 -2600/2815#5 от 03.01.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ в частта, с която са извършени намаления, съответно оторизирани суми в размер на 0.00 лева по схема/мярка Памук, СП-основа, СЗ- ДККП и СЗ-МЗДП, и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период по схемите, базирани на площ съгласно член 19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията, за кампания 2020, в размер на 108 645, 53 лева. Касационният жалбоподател поддържа в молба за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, твърди несъответствие с целта на закона, иска отмяната му, отмяна на оспорените части от УП, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните норми, същото е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Основателно е оплакването за допуснато нарушение на чл.200, ал.3 ГПК при постановяване на определението на съда, с което е оставено без уважение искането за назначаване на повторна или тройна експертиза, предвид обстоятелството, че вещото лице в съдебно заседание е заявило, че не е имало за задача да обсъжда представените от дружеството доказателства. Същото е ползвало основно снимките и протоколите за проверка на място от административното производство. Същите протоколи са били оспорени от процесуалния представител на жалбоподателя, но с определение от 12.04.2024 г. съдът е оставил без уважение искането му за откриване на производство на основание чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК за оспорване на истинността на съдържанието им, като е постановил че при спор за доказателствената стойност на протокола не е необходимо откриване на подобно производство, а жалбоподателят може да ангажира всички допустими по ГПК доказателства. Ангажираните от дружеството доказателства освен, че не са взети предвид при изготвяне на заключението, не са и кредитирани от съда. Относно представените писмени доказателства, неоспорени от другата страна, съдът е посочил, че не им дава вяра, тъй като за периода на издаване на фискалните бонове за продажба на краставици от 16.07.2020 г. до 22.07.2020 г. не може да бъде прибрано визираното количество продукция от 15 710 кг. Основателно е оплакването на касатора, че фискалните бонове се издават към момента на продажбата на продукцията, а не към момента на прибирането й, поради което изложените доводи за некредитирането на фактурите не почиват на обективни факти или приложима правна норма. Основателно е и оплакването, че свидетелските показания са само възпроизведени в решението, не е обсъдено дали установяват правнорелевантни факти и не е посочено, защо не им е дадена вяра в нарушение на чл.172а, ал.2 АПК . Предвид изложеното по-горе дружеството е било лишено от възможност да упражни правото си на защита, поради лишаването му от възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и некредитирането на представените от него доказателства без да бъдат изложени основателни причини в съдебния акт. С оглед посоченото решението като неправилно постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се даде възможност на жалбоподателя да сочи и ангажира доказателства и да бъдат обсъдени в съвкупност всички събрани доказателства. По направените искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид и изхода по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение