Решение № 13744 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2020 г.

Решение № 13744 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2020 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Сидики срещу решение № 23 от 3.01.2020 г., постановено по адм. дело № 12594/2019 г. от Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 6358 от 9.10.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба и в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Ралчева в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на Н. Ниамбеле срещу решение № 6358 от 9.10.2019 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Същият бил мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденеца. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Същият в интервю за установяване на самоличността, националността и маршрута на пътуване, твърди, че е [вероизповедание]. Пристигнал е в страната легално, с полет от Алжир, през Истанбул, с 1-г. виза, която е изтекла през 2017 г., от когато пребивава в страната нелегално. Изтеклото разрешително за пребиваване е причина да бъде задържан в СДНВЧ – Бусманци. Чужденецът посочва, че през м. февруари 2016 г. е публикувал в местен всекидневник "Ciwara infos" статия, която е била критична към властите. Заради тази публикация се е укривал на друго място; получавал е писмени и устни заплахи- съобщения по телефона, че ще последва съдбата на друг журналист, писал за сина на малийския президент. Устно бил заплашван от активисти на управляващата партия. Твърди, че е бил сред основателите на асоциация "Мрежа за подкрепа за едно едно по-добро управление на Мали", основана през 2010 г. Именно поради посоченото преследване жалбоподателят твърди, че е бил принуден да напусне страната, за да учи политически науки в международното франкофонско училище в град София. Твърди, че и след като напуснал Мали, е продължил своята политическа активност – публикувал е във в. "Претоар", където е представен проблемът с въстанието на туарегите; с него е свързана и магистърската степен във франкофонското училище. Към момента търсенето му е било по-интензивно – брат му е разказвал за кола, която постоянно стояла пред къщата; роднините се оплакали, но без резултат. Съобщава също така, че през 2012/2013 г. се е чувствал дискриминиран като [вероизповедание] от хора, които смесвали термините. Различавал се е от другите хора в квартала, тъй като не е носел брада, заради което хората го сочели с пръст и обиждали. Не желае да се върне в Мали тъй като се опасява, че ще изчезне като други преди него. Но твърди, че не е бил арестуван, съден или осъждан. Съдът е приел, че така формулирани изявленията на оспорващия не сочели причина за основателни опасения от преследване, характеризиращо се по дефиниция със специфично естество или повтаряемост или представляващо сериозно посегателство на правата на човека. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че видно от приложената по преписката справка с вх. № МД-418/15.7.2019 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ- МС, не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело № C-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Извел е извод, че действително се установява наличието на въоръжени сблъсъци, но те са инцидентни, предимно в северната част на страната и не може да се приеме, че въз основа на тях следва да се заключи, че е налице въоръжен конфликт. В страната на произход е налице известна нестабилност, но тя не може да обоснове извод за реална, именно спрямо жалбоподателя, опасност от тежки посегателства– смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице. Вместо това се установява, че жалбоподателят, който живее в Б., е завършил своето образование, получил е и магистърска степен; имал е работа – преподавал е в частни училища. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което обстоятелство е относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган са изложени данни, основаващи се на неспокойната обстановка в Мали, както и на това, че е публикувал статии против управлението в Мали и против насилието над туарегите. След като подробно е анализирал всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Неоснователен е доводът на касатора, че в обжалваното решение липсва задълбочена преценка на настоящата обстановка в Мали по повод бежанската му история и предвид, че Сидики е един от основателите на асоциация "Мрежа за подкрепа на едно по-добро управление на Мали", както и, че в удостоверение от Малийската асоциация се посочва, че Сидики е разкрил злоупотреби на правителството по случаите на сериозни нарушения на човешките права. Този довод не се споделя от настоящата инстанция, тъй като дори и да се приеме, че от 2010 г. е членувал в посочената от жалбоподателя организация, самият той не излага твърдения, нито представя доказателства за конкретно, спрямо него, преследване от датата на членуването до датата на публикуване на статията през февруари 2016 г. Нещо повече, видно от данните по делото, от написаните заключения в удостоверението, издадено от Малийската асоциация за разследването на Сидики от страна на малийските власти, разкрити от него злоупотреби и нарушения на човешките права, не става ясно по какъв начин той е търсен от управляващите, в какво се изразява превръщането му в мишена от тях и по какъв начин е направил разкритията си. Следва също да се посочи, че основен мотив на касатора за напускането на Мали е възможността да учи във висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт в град София, което налага извод, че в конкретния случай на става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант. На следващо място, правилен е изводът на административния съд, че не са налице предпоставките и на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Мали поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, относно наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че кандидатът е бил принуден да отпътува от Мали поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. В тази насока съдът е направил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В този смисъл, съдът е изследвал информацията относно обстановката в Мали, дадена с представената от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ справка с вх. № МД-418/15.7.2019 г., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че не се установяват данни за заплаха от безогледно насилие в Мали. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалната справка и е заключил, че същата не дава основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Мали към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Обосновано е прието от съда, че действително се установява наличието на въоръжени сблъсъци, но те са инцидентни, предимно в северната част на страната и не може да се приеме, че въз основа на тях следва да се заключи, че е налице въоръжен конфликт. В страната на произход е налице известна нестабилност, но тя не може да обоснове извод за реална, именно спрямо жалбоподателя, опасност от тежки посегателства– смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице. Вместо това се установява, че жалбоподателят, който живее в [населено място], е завършил своето образование, получил е и магистърска степен; имал е работа – преподавал е в частни училища. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което обстоятелство е относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Неоснователно е възражението за немотивираност на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка вх. № МД-418/15.7.2019 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно общото положение в Мали. По изложените съображения решението на Административен съд – София град, като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,