Решение № 9506 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2014 г.

Решение № 9506 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ловеч против решение № 2 от 03.01.2014 г., постановено по административно дело № 252/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е: 1) отменено като незаконосъобразно решение № 56 от 28.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч, с което е оставено в сила разпореждане № 250 от 28.06.2006 г. на началника на отдел КПК при ТП на НОИ - Ловеч, с което на основание чл. 110, ал. 1 от КСО е разпоредено събиране от Боряна Василева Хинова на сумата от 5480,50 лева по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 16.06.2006 г., която сума включва главница в размер на 3785,15 лева и лихва в размер на 1695,35 лева; 2) осъдено ТП на НОИ (Районно управление "Социално осигуряване") - Ловеч да заплати на Боряна Василева Хинова от гр. Ловеч направените по делото съдебни разноски в размер на 510 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч. Ответницата по касация - Боряна Василева Хинова, действаща чрез пълномощника й адв. Василева, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага потвърждаването му. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ловеч е решение № 56/28.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч, с което са оставени без уважение жалбите на д-р Иван Цвятков Иванов и д-р Боряна Василева Хинова, и е потвърдено разпореждане № 250 от 28.06.2006 г. на началника на отдел КПК при ТП на НОИ - Ловеч за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 16.06.2006 г. За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Ловешкия административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че с експертно решение (ЕР) № 0911 от заседание 044 от 13.03.2003 г. на ТЕЛК за общи заболявания - гр. Ловеч, в състава, на който председател е била ответницата в настоящото производство д-р Хинова, е определена 94 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на Борис Мирчев Атанасов, който е използвал посоченото експертно решение за да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия на инвалидност, считано от 11.11.2002 г. По жалба на Национална следствена служба с ЕР № 0880 от заседание 105 от 30.06.2005 г. на НЕЛК по сърдечно-съдови болести, ЕР № 0911 от заседание 044 от 13.03.2003 г. на ТЕЛК за общи заболявания - Ловеч е отменено относно оценката на работоспособността, която е намалена на 36 % ТНР. С оглед изложеното е извършена ревизия, като е установено, че въз основа на процесното ЕР на ТЕЛК - Ловеч № 0911/044/13.03.2003 г. е причинена щета на държавното обществено осигуряване (ДОО), поради което на издалите го членове на ТЕЛК е съставен ревизионен акт за начет вх. № 1 от 16.06.2006 г. на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Ревизионният акт е обжалван от д-р Хинова, а финансовият ревизор е отхвърлил възражението й като неоснователно и е потвърдил ревизионен акт за начет вх. № 1 от 16.06.2006 г. Въз основа на посочения ревизионен акт с главница 3785,15 лв. и лихви върху нея в размер на 1695,35 лв., е издадено разпореждане № 250 от 28.06.2006 г. на началник отдел КПК при РУСО - Ловеч, изпратено до членовете на ТЕЛК - Ловеч, които отговарят солидарно за сумата по ревизионния акт. По жалба на д-р Иванов и д-р Хинова срещу посоченото разпореждане директорът на РУСО - Ловеч е издал решение № 38 от 16.08.2006 г., с което е спрял административното производство по разпореждането до произнасяне на следствието и прокуратурата по образуваните от тях дела относно истинността на процесното експертно решение на ТЕЛК - Ловеч. Директорът на РУСО - Ловеч е възобновил административното производство с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 56/28.09.2012 г., като е оставил без уважение жалбите на д-р Иванов и д-р Хинова и е потвърдил разпореждане № 250 от 28.06.2006 г. на началник отдел КПК при РУСО - Ловеч, в подкрепа на което е изложил мотиви, че е налице щета в патримониума на ДОО вследствие на издаденото ЕР № 0911/044/13.03.2003 г. на ТЕЛК - Ловеч, и е налична пряка причинна връзка между тази щета и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира, независимо, че в присъда № 15/29.05.2009 г. на Ловешкия окръжен съд няма изрично произнасяне по отношение на посоченото експертно решение на ТЕЛК. Прието е, че поради това, че експертното решение на ТЕЛК е отменено, то това е достатъчно основание за реализиране на отговорност от издалите го лица. По жалба на д-р Иванов срещу ЕР № 0880 от заседание 105 от 30.06.2005 г. на НЕЛК в Административен съд София - град е образувано административно дело № 3106/2013 г. по описа на съда. С писмо изх. № Ю-354/30.05.2013 г. на НЕЛК, ЕР № 0880 от заседание 105 от 30.06.2005 г., постановено по отношение на освидетелстваното лице Борис Мирчев Атанасов, е оттеглено изцяло. Във връзка с това Административен съд София - град в открито съдебно заседание е прекратил производството по делото, видно от представеното пред настоящата инстанция определение от 30.05.2013 г., което е влязло в сила на 14.06.2013 г. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО в относимата й редакция към момента на издаване на решението на директора на РУСО - Ловеч (действаща и сега) - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., предвижда, че контролните органи на НОИ съставят ревизионни актове за начет на физическите и юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. ЕР № 0911/044/13.03.2003 г. на ТЕЛК - Ловеч е бил отменено от състава на НЕЛК по отношение на работоспособността на освидетелстваното лице, поради което е било основание за налагане на имуществена санкция на солидарно отговорните лица - членове на ТЕЛК, но впоследствие с оттеглянето на ЕР № 0880/105/30.06.2006 г. на НЕЛК, реално ЕР № 0911/044/13.03.2003 г. на ТЕЛК не е отменен акт на медицинската експертиза и основанието за налагането на тази имуществена отговорност е отпаднало. В действителност към момента на издаване на решение № 56 от 28.09.2012 г. на директора на РУСО - Ловеч, ЕР № 0880 от заседание 105 от 30.06.2005 г. на НЕЛК не е било оттеглено, но установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (чл. 142, ал. 2 от АПК). Както прецизно е отразено в това отношение в мотивите на проверяваното съдебно решение, ЕР № 0911/044/13.03.2003 г. на ТЕЛК - Ловеч е законосъобразен административен акт, който поражда правни последици в пълен обем досежно отразените в него факти и обстоятелства, следователно отпуснатите лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, считано от 11.11.2002 г. на освидетелстваното лице Борис Мирчев Атанасов, не се явяват неправилно отпуснати и не подлежат на възстановяване от лицата, издали акта на медицинската експертиза. Иначе казано, цитираното ЕР на ТЕЛК е стабилен административен акт, който не е отменен по законоустановения ред и поражда правни последици за адресата, за който се отнася. Относно законосъобразността на разпореждане № 250 от 28.06.2006 г. на началник отдел КПК при РУСО - Ловеч, издадено на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 16.06.2006 г. солидарно от начетените лица, издали ЕР № 0911/044/13.03.2003 г. на ТЕЛК - Ловеч, в т. ч. и д-р Хинова, то правилно първоинстанционният съд е съобразил, че действащата към онзи момент редакция на цитираната норма предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет: за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. Документ с невярно съдържание към момента на издаване на ревизионния акт и процесното разпореждане не е имало, тъй като присъда № 15 от 29.05.2009 г. на Ловешкия окръжен съд по НОХД № 145/2006 г. в относимата й част касателно процесното ЕР на ТЕЛК е влязла в сила едва на 15.07.2011 г. (решение № 446 от 15.07.2011 г. по К. Н. О. Х. Д. № 435/2010 г. на Върховния касационен съд), поради което това основание за неправилно извършен осигурителен разход, произхождащо от издаден документ с невярно съдържание, не е било налице към момента на издаване на разпореждането. Основанието за събиране на сумите по ревизионния акт поради отменен акт на медицинската експертиза понастоящем също се явява неналично, поради това, че ЕР № 0911/044/13.03.2003 г. на ТЕЛК - Ловеч не е постановено в нарушение на нормативните изисквания, макар и установяването на това обстоятелство да е станало към момента на приключване на устните състезания по делото. Към момента на издаване на решение № 56/28.09.2012 г. на директора на РУСО - Ловеч нормативното основание за налагане на имуществени санкции за отговорните лица, издали документи с невярно съдържание, е било вече отпаднало. Всяко изменение на закона, което води до промяна на неговата цел, също е обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при преценка на законосъобразността на акта, основана на този закон. Административните актове се издават за целите, установени от закона (чл. 4, ал. 2 от АПК), което означава, че отпадането на целта или нейното изменение води до несъответствие на административния акт с актуалната цел на закона. При отпаднала отговорност за щети, причинени на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза, поради оттегляне на ЕР № 0880 от заседание 105 от 30.06.2005 г. на НЕЛК (и при липса на актуална уредба в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО по отношение на документи с невярно съдържание), следва да се приложи съответно правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК. С оглед на това, процесните разпореждане на началник КПК при РУСО - Ловеч и решение на директора на РУСО - Ловеч се явяват материално незаконосъобразни, поради което оспореният пред първоинстанционния съд административен акт правилно е бил отменен от решаващия съдебен състав. Не може да бъде споделено и възражението на касатора, че след като има влязла в сила присъда относно издаденото ЕР № 0911/044/13.03.2003 г. на ТЕЛК - Ловеч, според която то е документ с невярно съдържание и удостоверява неверни обстоятелства, сама по себе си тя е основание да бъде потърсена имуществена отговорност от д-р Хинова за изплатените на Борис Атанасов средства от бюджета на ДОО. В допълнение към изложеното по-горе, което убедително опровергава тази касаторова теза, следва да се добави и това, че актовете на медицинската експертиза обуславят осигурителни разходи, но тези разходи не се извършват от органите на експертизата, а от овластените за това лица и институции. От друга страна съществува разлика между незаконосъобразен или неправилен акт на медицинската експертиза, и акт с невярно съдържание. Никога в съдебната практика и в правната теория не е имало колебание по въпроса, че едно експертно решение, съдържащо според горестоящия орган на медицинската експертиза неправилна интерпретация на отправната точка или издадено в нарушение на процесуалните правила, установени със закона или с подзаконови нормативни актове за експертиза на работоспособността, е различно от документ с невярно съдържание. Горните аргументи обуславят извода, че Ловешкият административен съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждането на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Директорът на РУСО - Ловеч не е направил в хода на касационното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което исканите разноски следва да бъдат уважени в размера, в който са заплатени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,