Решение № 8049 от 21.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределителни мрежи ЗападЕАД (наричано за краткост по долу мрежовия оператор) против Решение 7545 от 09.12.2022г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 7223/2022 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на мрежовия оператор против Решение Ж-62/21.01.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулира (КЕВР) и дружеството е осъдено да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Навеждат се всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК за отмяната му. Претендират се разноски Ответникът КЕВР чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Кавин БългарияООД чрез адв. Беев оспорва касационната жалба. Иска тя да не бъде уважена. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която постановеният съдебен акт, подлежащ на касационен контрол е неблагоприятен. Касационната жалба е основателна. Решението на КЕВР, което е предмет на жалбата пред административния съд е прието на осн.чл.22 от закона за енергетиката, по повод на спор между ЧЕЗ Разпределение България АД и Кавин България ООД относно начина на изчисляване на променливата компонента, елемент от цената за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа съгласно Договор за присъединяване за обект Пицария, находящ се на [улица]. Комисията е приела, че в конкретния случай променливата компонента е неправилно определена и е дала задължителни указания на ЧЕЗ Разпределение България АД да изготви и предостави на жалбоподателя споразумение към договора за присъединяване, в което да предложи променлива компонента към цената за присъединяване, определена съобразно мотивите на решението на КЕВР за дължина на трасе от 180 м., намалена с 25 м. За установено от фактическа страна, административният съд е приел, че между ЧЕЗ Разпределение България АД и Кавин България ООД е сключен договор от 25.06.2019г.за присъединяване към електроразпределителната мрежа, за присъединяване към електрическата мрежа на обект с предоставена мощност 199 kW. В договора е предвидено, че търговското дружество ще проектира и изгради съоръженията за присъединяване, както и че цената за присъединяване съдържа постоянна и променлива компонента, като цената за присъединяване се прихваща еднократно от стойността, определена за изкупуване на съоръженията за присъединяване. Между същите страни е сключен договор от 28.10.20г. за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване, в който продавачът Кавин България ООД е приел да заплати на купувача ЧЕЗ Разпределение България АД цена за присъединяване на обекта, съставена от постоянна и променлива компонента в общ размер на 23 000 лева. С договора е извършено прихващане между цената на съоръженията и цената за присъединяване, като след прихващането е останало задължение за Кавин България ООД в определен размер. Съдът е установил, че след жалба от Кавин България ООД, КЕВР е приела, че променливата компонента е определена неправилно, тъй като при изчисляването й, не е взета предвид дължината на трасето, а сбора от дължината на двете кабелни линии по захранващата линия (трасето). КЕВР е приела, че водеща е дължината на захранващата линия, а не как е изпълнена. Кредитирал е заключението на съдебно-техническата експертиза, според което в действителност е изградена една кабелна линия, с положени в нея два проводника, свързани към един прекъсвач за управление. Установено е, че всички съоръжения за конкретното присъединяване на обекта са изпълнени в съответствие с всички технически изисквания за експлоатация. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспореното от него решение е издадено от компетентен орган, мотивирано е и е прието при спазване на административно - производствените правила. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за намеса на КЕВР в облигационните отношения между Кавин БългарияООД и ЧЕЗ Разпределение България ЕАД, тъй като с решението си КЕВР дава указания относно спазване на нормативните изисквания в енергетиката Наредба 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Преценил е решението на КЕВР като постановено при правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно. Между страните по спора, с който е била сезирана КЕВР са установени облигационни отношения въз основа на договори, разплащанията, по които са извършени вкл. и чрез прихващане. С решението си КЕВР дава указание за изменение на договора, в изпълнение на който е платена цената за присъединяване, включваща променливата компонента. Това указание, макар и да е мотивирано с неправилно приложение от мрежовия оператор на нормативната уредба, предвиждаща начина на изчисляването й, е нищожно, тъй като КЕВР няма материално правната компетентност да указва изменението на вече сключен и изпълнен договор между мрежови оператор и потребител. В правомощието на Комисията е било да даде задължителни указания на мрежовия оператор по приложението на относимите разпоредби от Наредба 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия в светлината на конкретния случай, но не и да му указва предлагането на допълнително споразумение на клиента му. Комисията в случая е излязла извън правомощията си, което обуславя нищожност на решението й. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно, поради което следва да го отмени, а вместо това прогласи нищожността на решението на КЕВР, а преписката се върне на Комисията за произнасяне по жалбата на Кавин България ООД съобразно указанията в настоящото решение. С оглед изхода на спора на касатора, той и жалбоподател в производството пред административния съд следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани от него разноски, направени по делото, така както са посочени в касационната жалба - в размер на 1 630 лева. На касатора следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лева за всяко съдебно производство, проведено по настоящия спор, или общо - 400 лева. Разноските общо в размер на 2030 лева следва да се заплатят по равно от КЕВР и Кавин БългарияООД. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд