Решение № 9905 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Разлог, подадена чрез процесуален представител против решение 19755/13.10.2024г., постановено по адм. д. 917/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение РО-012022-ГБ/16.11.2022 г. на вр.и. д. кмет на Община Разлог. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че фактическата обстановка по спора не е правилно установена, поради и което постановеното решение е в противоречие със събраните доказателства. По тези съображения касаторът моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът - Джи Би Ай ЕООД оспорва касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на Джи Би Ай ЕООД против Решение РО-012022-ГБ/16.11.2022 г. на вр.и. д. кмет на Община Разлог, с което, на основание чл. с чл. 79а, ал. 1, т. 4 ЗВ и чл. 80, ал. 1 във връзка с 52, ал.1, т.3, б. а ЗВ е отнето разрешително за водовземане от минерална вода МБ-022019-ГБ/11.09.2019 г., поради това, че не са предприети действия по реализация на инвестиционните намерения на възложителяи не са монтирани и пломбирани водомери, поради което е налице системно неизпълнение на определените в разрешително условия. Административен съд София-град е констатирал от фактическа страна, че Джи Би Ай ЕООД е титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода МБ-022019-ГБ/11.09.2019 г., издадено от кмета на община Разлог за водовземане на минерална вода от находище Гулийна баня Сондаж 4 + каптиран естествен извор /КЕИ/ 6. Находището е изключителна държавна собственост - 21 от Приложение 2 на ЗВ. Срокът на действие на разрешителното е 5 години от датата на влизането му в сила, като начален срок за упражняване на правото на водовземане е зададено не по-късно от 1 година от влизане в сила на разрешителното при монтирани пломбирани водомери за измерване на ползваните водни обеми. Монтирането на тези водомери е задължение на титуляра на разрешителното и е условие за реализиране на водовземането. Разрешението за строеж за трасето на водовземането от съществуващия водопровод за минерална вода до включване в съответната водомерна шахта е издадено на 09.05.2022г. С Решение 199 по Протокол 8 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Разлог е взето решение да бъде отнето Разрешително за водовземане от минерална вода МБ-022019-ГБ/11.09.2019 г. Съгласно констативен протокол от 07.10.2022г. на назначената за случаая комисия, строителни дейности по издаденото разрешение за строеж не са извършвани. Съответно в имота няма монтирани и пломбирани водомери. Съдът е допуснавл съдебно-техническа експертиза и е кредитирал представените основно и допълнително заключение, въз основа на което са идентифицирани имотите, през които е следвало да мине трасето на водопровода, съгласно разрешението за строеж. Установено е, че КЕИ 6 не е отразен в КККР, но се намира в поземлен имот, собственост на трето лице. Дружеството не осъществява реално водовземане от водоизточника, на място няма изградена помпена шахта, няма монтирана помпа, няма монтиран и пломбиран водомер и не е започнало строителство. След извършен допълнителен оглед на място на 03.09.2024 г. вещото лице е установило наличието на две шахти, непосредствено до Сондаж 4 и една шахта до КЕИ 6 (нова, която не е съществувала при огледа през 2023г.). В шахтите има монтирани помпи и водомери. Със Заповед РД-612/08.07.2024 г. са определени санитарно- охранителни зони (СОЗ) около водовземни съоръжения: Сондаж 2, КЕИ 8, КЕИ 4, КЕИ 5, Сондаж 7, КЕИ 11, КЕИ 7 , Сондаж 4, КЕИ 6, Сондаж 6, Сондаж 3, КЕИ 2 , Сондаж 1хг, Извор 4, КЕИ 1 от находище на минерална вода Гулийна баня, изключителна държавна собственост, с 21 по Приложение 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, с охранителен режим на защитен воден обект в санитарно- охранителната зона. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и реквизити, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Въпреки че е приел, че актът е мотивиран, съдът е констатирал липса на мотиви относно пределите на упражнената от органа оперативна самостоятелност. Освен това, съдът е преценил, че Джи Би Ай ЕООД не е уведомен за започналото административно производство и за извършената проверка и за резултатите от нея, с което са нарушени чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, чл.35 АПК,както и принципа за достъпност, публичност и прозрачност на производството, залегнал в чл. 12, ал. 1 АПК. Съдът е изложил съображения, че експлоатацията на обекта не е могла да започне при липса на одобрена СОЗ, поради което срокът, уговорен в разрешителното, не е започнал да тече. Изложил е и съображения за нарушаване на чл.6 АПК, поради това, че не е обсъдена възможността за налагане на по-леки мерки вместо отнемане на разрешителното. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като допустимо и правилно. Решението е обосновано, а формираните от съда фактически и правни изводи съответстват на събраните доказателства и на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти, и след като е анализирал подробно правната уредба, е формирал обосновани правни изводи. Според чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия: 3. нарушаване условията на разрешителното и/или 4. неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Видно от самата норма, органът разполага с право на преценка, тоест с оперативна самостоятелност дали и как да действа при настъпване на посочените предпоставки. Изцяло се споделят изложените от съда мотиви относно наличие на нарушения в изискването за форма на акта и допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила. Следва да се допълни, че в настоящия случай, в който въпросът е предоставен на преценката на административния орган, съдът не може да разреши спора по същество, съгласно чл. 173, ал.1 и ал.2 АПК. Съдът не може да замести мотивите на административния орган относно пределите на упражняване на оперативна самостоятелност. В административиня акт не са изложени съображения за възможните начини за постигане на целта на закона при констатираните фактически обстоятелства, а именно закъсняло издаване на разрешение за строеж и одобряване на СОЗ едва след отнемане на разрешителното. Административният орган не се е мотивирал дали и защо счита, че въпреки предоваставената му от закона оперативна самостоятелност, целта на закона може да бъде постигната само посредством отнемане на разрешителното. При тези обстоятелства и предвид и допуснатите нарушения, свързани с упражняване правото на защита на страната в административното производство, включително по въпроса за наличието на други начини за постигане целта на закона, съдът правилно е отменил оспорения акт и е върнал делото на административния орган за ново произнасяне. Правилно е съобразено и обстоятелството, че водоползването не може да започне при липса на одобрена СОЗ, а одобряването на такава е налице едва след издаване на оспорения акт. Този нов факт следва да бъде съобразен от органа при връщане на преписката. Поради това решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, но в по-нисък от претендирания размер от 5000 лв. В съдебното производство се дължат само разноски за процесуално представителство в това производство. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, уговорения хонорар е освен за 1. процесуално представителство по настоящото дело, също и 2. за отсрочване на делото с цел постигане на спогодба и водене на преговори с община Разлог за постигане на спогодба, включително организиране на срещи с кмет, заместник-кмет и общински служители. В договора не е разграничено какъв е дължимият хонорар по всяка от посочените точки, но изрично е посочено, че той се дължи и за двата типа възложени на адвоката действия. Поради това съдът приема, че хонорарът е дължим по-равно за всяко от тези действия и присъжда за настоящото производство разноски в размер на 2500 лв, като при това съобразява средната степен на фактическа и правна сложност на делото и вида и обема на извършените процесуални действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение