Решение № 6729 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2639/2014 г.

Решение № 6729 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2639/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ботевград, гр. Ботевград, пл. "Освобождение" № 13, срещу Решение № 1275 от 18.12.2013 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 1113/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил мълчаливия отказ на кмета на Община Ботевград да се произнесе по молба, вх. № 5300-370 от 10.07.2013 г., на Красимир Николов, действащ като едноличен търговец с фирма "Красимир Николов" и върнал преписката на органа за произнасяне.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33) като не отчел, че на територията на община Ботевград има една единствена автогара - Общинско предприятие "Автогари и транспортно обслужване", гр. Ботевград. Съдът не отчел вмененото с чл. 4, ал. 3, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Автогари и транспортно обслужване" (Правилника) задължение на дружеството да сключва автогарови договори с превозвачите. Не отчел, че задълженията на кмета на общината също са изчерпателно определени в чл. 4, ал. 2 от Правилника. С оглед на това съдът не отчел, че кметът на общината не дължи произнасяне по молбата, с която е сезиран, поради което не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Мария Христова.

Ответникът по касационната жалба - Красимир Николов, действащ като едноличен търговец с фирма "Красимир Николов", счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и моли съда да го остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. От доказателствата по делото е безспорно, че Община Ботевград има само една автогара, поради което и с оглед на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 33 кметът не дължи произнасяне. В чл. 22 от Закона за автомобилните превози и чл. 53а от Наредба № 33 е регламентирано задължителното използване на автогарите по маршрутите и задължението на всички собственици на автогари да допускат срещу заплащане всички превозвачи. В случаите, когато общината като собственик на общинско предприятие осъществява стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 13 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за едноличния търговец е налице възможност да сезира Комисията за защита на конкуренцията или съответните контролни органи - чл. 102 Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. С Решение № 137 от 27.05.2004 г. на Общински съвет Ботевград е създадено Общинско предприятие "Автогари и транспортно обслужване" - Ботевград с предмет на дейност автогарово обслужване на населението и превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници. В капитала на общинското предприятие е включена автогара Ботевград.

1. Красимир Николов, действащ като едноличен търговец, изпълнява маршрутно разписание № 23101 по автобусна линия гр. София - гр. Ботевград - с. Осеновлаг по силата на договор № 138 от 22.06.2009 г. с Община Своге.

1. С молба, вх. № 5300-370 от 10.07.2013 г., Красимир Николов поискал от кмета на Община Ботевград да определи автогара Ботевград за начална, междинна или крайна спирка по маршрута на автобусна линия София - Осеновлаг в съответствие с чл. 52, ал. 1 Наредба № 33, да определи маршрута за предвижване на територията на населеното място до и от автогарата, по автобусната линия, в чийто маршрут е включена автогара Ботевград, да сключи автогаров договор.

1. В срока по чл. 57, ал. 1 АПК органът не издал искания акт.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че на основание чл. 22, ал. 1 ЗАвтП и чл. 52, ал. 1 Наредба № 33 всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите по изпълнявания маршрут, а в населените места с повече от една автогара кметът на общината определя автогарите, които са начални, междинни или крайни спирки по маршрута. С оглед на това съдът приел, че кметът дължи произнасяне и мълчаливият му отказ е незаконосъобразен, поради което го отменил и изпратил преписката за произнасяне.

Този извод на съда е неправилен.

За да защити правата и интересите на правните субекти от неправомерното бездействие на сезиран с искане административен орган законодателят създаде института на мълчаливия отказ. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Видно от правната норма мълчаливият отказ за издаване на административен акт се основава на кумулативното действие на една фикция и на една презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето на органа в законово определения срок се счита за изразено становище, а презумпцията е, че това становище е отрицателно.

Но за да е налице мълчалив отказ, трябва сезираният орган да е компетентен да се произнесе по искането. Само компетентният орган може валидно да формира становище по искането, с което е сезиран и с оглед на това би могло да се счита, че непроизнасянето в законовия срок е формирало мълчалив отказ. Ако органът не е компетентен за него не е налице задължение за произнасяне и следователно фингирания състав не би могъл да се осъществи.

Какво показва релевантната нормативна уредба и фактите по делото?

Търговецът сезирал касатора с три искания: да определи автогара Ботевград като начална, междинна или крайна, да определи маршрута на територията на населеното място до и от автогарата и да сключи договор за автогарово обслужване.

Безспорно е, както приел и съдът, че съгласно чл. 22, ал. 1 ЗАвтП и чл. 52, а. 1 Наредба № 33 всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите по изпълнявания маршрут. Безспорно е, че в населените места с повече от една автогара кметът на общината определя автогарите, които са начални, междинни или крайни спирки по маршрута. Но по делото е безспорно, че гр. Ботевград има една автогара и следователно кметът на общината няма правомощие да определя тази автогара като начална, междинна или крайна, защото нея превозвачите задължително използват. Следователно по искането на търговеца за определяне на автогара Ботевград като начални, междинна или крайна кметът на Община Ботевград не е компетентен да се произнесе. Липсата на компетентност да се произнесе по въпроса, с който е сезиран, води до липса на мълчалив отказ.

Освен искането за определянето на автогарата търговецът пискал от кмета на общината да определи маршрута на придвижване на територията на населеното място до и от автогарата. Нито Законът за автомобилните превози, нито Наредба № 33 оправомощават кмета на общината да определя маршрута на републиканска транспортна схема на територията на общината. Такова задължение кметът на общината има само досежно превози с атракционна цел - чл. 24г ЗАвтП. Следователно и по отношение на втория отправен до кмета на общината въпрос той няма компетентност, поради което не е налице мълчалив отказ.

Третото отправено до кмета искане е за сключване на автогаров договор. Видно от приложения по делото Правилник за устройството и дейността на общинско предприятие "Автогари и транспортно обслужване" компетентен да сключва автогарови договори е ръководителят на общинското предприятие. Кметът на общината няма компетентност да сключва автогаров договор. Следователно и по отношение на третото искане не е налице мълчалив отказ.

Изложеното сочи, че търговецът сезирал с искания некомпетентен орган, поради което за органа не е налице задължение за произнасяне. Това води до неосъществяване на фингирания състав и следователно до липса на мълчалив отказ. Без прано значение за изхода от спора, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че когато един орган е сезиран с искане, по което не е компетентен, той е длъжен да го препрати на компетентния орган. Както нормата на чл. 31, ал. 1 АПК, така и принципите на доброто управление и на упражняването на правомощията на органите по разумен начин и добросъвестно изискват кметът на общината незабавно да препрати искането на търговеца на ръководителя на общинското предприятие "Автогари и транспортно обслужване". Видно, той не е действал по този начин.

Изложеното сочи, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са основателни. Съдът като не установил изложеното постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. делото е изяснено от фактическа и правна страна. Съдът следва да отхвърли жалбата на Красимир Николов, действащ като едноличен търговец с фирма "Красимир Николов" срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Ботевград да се произнесе по искане, вх. № 5300-370 от 10.07.2013 г.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на общото събрание на Върховния административен съд съдът следва да осъди Красимир Николов да заплати на Община Ботевград, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатора, направените по делото разноски. Размерът на същите съдът определя на 300, 00 лв. основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд